Даутов връх е пиринският връх, за който се разказват най-много легенди.
Най-известна от тях е легендата за трагедията, разиграла се в подножието на върха.
Историята отново е за млади влюбени – този път за героите са Лейла и Мито. …”Разложката Омерагова красавица Лейла пожелала да даде ръка на бащиния си чирак Мито. Поставила му условие за да изпита неговата сила и смелост в своята любов към красивата туркиня.
Мито трябвало да изнесе момата на ръце от езерото до върха без почивка…” Младежът не се двоумил. Веднага приел предложението на чорбаджията си Омер ага. Но чорбаджията изпратил двама свои слуги да съблюдават дали влюбеният Мито ще се справи наистина И до ден днешен на Даутов връх ту е ветровито, ту изненадващо пада мъглас предизвикателството.
Така Лейла, Мито и изпратените слуги тръгнали към върха. Влюбените се вглеждали във всяко пиринско цвете, вслушвали се в песните на птиците, радвали се на планинските красоти и един друг гальовно се поглеждали.
Пиян от щастие, Мито се забързал нагоре. Някъде по средата на пътя, обаче, той почувствал умора – всяка крачка ставала все по-трудна. Тогава ги видял вятъра – той силно завидял на двамата млади и задухал толкова силно, че пуснал гъста мъгла. Мито се заблудил и се отклонил от пътя. Капнал от умора, той се спънал в един камък, изпуснал хубавицата от ръцете си и двамата се търкулнали от отвесния скат и изчезнали в мъглата. Двамата слуги- съгледвачи викали, викали земя и небе на помощ, но останали нечути. Търсили ги ден и нощ и като не ги намерили, върнали се и разказали за случилото се.
Зашепнало се между хората, че влюбените Лейла и Мито, прегърнати до забрава, са загинали от „дуене на ветере“. И до ден днешен на този връх духа силния вятър, който може да завиди на лудите и влюбените млади глави. Оттам дошло и името на върха – Дуутов или Даутов връх.
Източник: magelanbg.com
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
Comments are closed.