Крум Лекарски – генералът жокей

Генерал Крум Лекарски е роден през 1898 г. в Кюстендил.

Името му, заедно с това на ген. Владимир Стойчев, се свързва най-вече с възхода на българския конен спорт през 20-те и 30-те години на миналия век. Той е най-титулуваният български жокей за всички времена. Но задължително е да се спомене и за гражданската доблест и демократични убеждения на този първокласен наш спортсмен.

Фамилията Лекарски идва от прадядото и дядото. Първият – Христо, завършил медицина в Пиза, Италия, а синът му Иван – в Цариград. За баща си Крум Лекарски споделя: „След неуспешния преврат срещу княз Батенберг, в който баща ми (офицер от първия випуск след Освобождението) е участвал, той е бил осъден задочно, тъй като бе избягал в Македония и това го спаси от затвора.“

В училище бил известен с прякора Круме Формулето, което на местно наречие означавало „премятащия се“. Бил отличен гимнастик и акробат и изпълнявал с лекота многобройни обръщания на гимнастическия лост.

През 1918 г. завършил Софийското военно училище. Любовта му към конния спорт се дължи на срещата му с Владимир Стойчев. „Аз започнах да уча ездата още през 1918 г. в Добруджа, където се озовах като офицерски кандидат в ескадрона на поручик Стойчев“, спомня си той. Първото му официално участие в състезание е през 1919 г.

На олимпийските игри в Париж през 1924 г. България е представена и от двама жокеи – кап. Владимир Стойчев и пор. Крум Лекарски. Те пътуват за игрите в „конския вагон“, спят на сламата и масажират краката на конете си, за да не загубят поради неподвижност гъвкавостта си. Пътуват 7 дни на отиване и 9 на връщане, като дори не помислят да се настанят в нормален пътнически вагон.

Крум Лекарски пише: „Сред ироничните усмивки и строгите предупреждения на началствата двама донкихотовци се натовариха през 1924 г. на влака и след едноседмично пътуване, пълно с „интересни преживявания“, се разтовариха на една парижка гара и от името на България атакуваха вятърните мелници в лицето на представителите на всички държави, в които имаше по това време развит конен спорт. Ветераните на олимпийския стадион в Париж не само не можаха да сломят оръжието на двамата „ориенталски“ донкихотовци, но те бяха принудени да признаят тяхното умение.“

Владимир Стойчев допълва:

„След изпитанието по обездка председателят на журито генерал Детруа потърси поручик Лекарски и мен и изказа пред нас възхищението си от нашата езда. Същото сториха шведският и швейцарският представител на журито. Председателят ми съобщи, че ме е класирал на първо място, а поручик Лекарски – на трето.“

Тъй като според правилника ездачът заедно със седлото няма право да тежи по-малко от 75 кг, а пък Крум Лекарски и Владимир Стойчев след здравото „постене“ по време на пътуването били свалили по 2 кг от теглото си, трябвало да поставят още оловни плочки на седлата си според регламента. И поради това че нямали такива у себе си, били принудени да натъпчат джобовете на бричовете си с дребни камъчета! Фатална се оказала обаче липсата на български подковач. Френският така „добре“ им подковал конете, че още в началото на втората дисциплина – стипълчейза, конят на Крум Лекарски „Войвода“ загубил едната си подкова. Тази подробност провалила реалните шансове на българските ездачи за челно класиране. Въпреки това отзивите в пресата са блестящи. „Льо Матен“ пише: „… отличиха се главно двама български кавалерасти – поручик Лекарски и капитан Стойчев.“ Вестник „Лото“ добавя: „…За отбелязване е изключителната ловкост на двама български ездачи, които с ездата си привлякоха вниманието на публиката.“ Вестник „Пари спор“ отбелязва: „Г-н поручик Лекарски (България), който яздеше „Войвода“, един елегантен висококръвен дорест кон от лек тип с извънредно хубави алюри изпълни паркура безупречно.“ В австрийския всекидневник „Нойес Винер Тагеблат“ четем: „В конния шампионат яздеха и двама българи. По наше схващане до появяването на тия двама българи не бе показано пред журито нищо по-добро. След появяването им също не видяхме по-добра продукция… Такова бе общото мнение на присъстващите познавачи.“

Между игрите на VIII и ІХ олимпиада в Амстердам се редят множество състезания у нас и в чужбина. Лекарски набира все по-голям опит в овладяването на конноспортното изкуство. На международните състезания в Люцерн (Швейцария) той се класира на почетното пето място в конкур – ипика.

На ІХ олимпийски игри в Амстердам отново малшансът го лишава от отлично класиране. И само неговата самоотверженост спасява българския отбор от дисквалификация. В отборното състезание по всестранна езда участват трима българи: Крум Лекарски, Владимир Стойчев и Т. Семов. След първия ден от състезанията набраните точки класират отбора на едно от първите места. През нощта обаче е валял силен дъжд и теренът за кроса – най-трудната част от тридневното изпитание – бил силно овлажнен. Крум Лекарски преодолява с обичайната си ловкост и в определеното време всички препятствия, докато стига до четвъртото преди края на паркура. В устремен галоп към него конят му „Павел“ се подхлъзва по разкаляната почва и загубва необходимата инерция за набиране на височина. С неимоверно усилие Лекарски успява да не допусне отбиване (конят да заобиколи препятствието), но при самия скок „Павел“ се спъва, премята се и пада върху изхвръкналия от седлото ездач.

Крум Лекарски си спомня:

„Бях минута – две в безсъзнание. „Павел“ се изправи в покорно чакаше да го възседна. Към мен се притекоха чуждестранни офицери, за да ми помогнат да се изправя. Извиках с малкото сили, които ми оставаха: „Не!“ Според тогавашния правилник оказаната помощ на ездач, независимо от обстоятелствата, се наказваше с декласиране. Отпаднех ли аз, отпадаше и отборното класиране. Как можех да допусна подобно нещо? Не знаех точно какво ме бе сполетяло. Само едно ме вълнуваше – да възседна. Но как, след като левият ми крак бе неподвижен. Удължих стремето, опрях се на десния крак и оттам се издигнах на ръце на седлото. Успях! Болките бяха неудържими. Силите ме бяха напуснали. Бързах поводите и легнах върху шията на коня. Знаеше си работата животното. Зърнеше ли препятствие, се насочваше към него и го преодоляваше. Болките вляво при счупената тазова кост трудно могат да се опишат. Струваше ми се, че припадам. Появи се някаква тежест вдясно (херния). Имах чувството, че ми изскачат червата, натисках с лакътя на дясната си ръка болезнено издутата коремна област. Отпуснат върху шията на коня и стискащ зъби до счупване, стигнах до финала. Владо ме чакаше и доколкото си спомням, се свлякох в ръцете му. В болничната стая влезе група чуждестранни военни в официални униформи и застана за почест пред леглото ми. „От името на капитаните на олимпийските конни отбори поздравяваме Крум Лекарски за проявеното геройство – за славата на спорта и за честта на родината Ви“ – изрече един измежду тях. Бях учуден и трогнат.“ Приятелят му Владимир Стойчев заявил: „Проявеното от Крум Лекарски геройство бе повече от спечелването на златен медал!“

Само година след злополуката в Амстердам Крум Лекарски се явява на престижния международен турнир през 1929 г. в Аахен (Германия) и го спечелва безапелационно отново с коня си „Павел“ и в обездката, и в кроса! Така той станал победител в турнира по всестранна езда.

Следват Балканските конноспортни състезания през 1930 г., на които пак печели първото място. През лятото на същата година печели първо и трето място в Цариград на конкур – ипика. В същата година отново печели първото място на турнира в Аахен с кон „Озорон“. Немският журналист Густав Pay да възкликва: „Ротмистър Лекарски е най-големият състезател в Европа. Той е най-добрият в света.“

И тъкмо когато Крум Лекарски и Владимир Стойчев започват усилената си подготовка за олимпиадата в Мюнхен през 1936 г., 19-томайският преврат от 1934 г. лишил страната ни от участие в игрите. Междувременно Крум Лекарски е завършил Висша военна академия през 1932 г. и се впуска в политиката: „Към казионния военен съюз се отнесох отрицателно. Знаех, че съществува нов военен съюз, в който членуват млади офицери с републикански убеждения. Влязох във връзка с тях и по-късно приех да бъда член на този съюз… Едно ме вълнуваше над всичко останало-свалянето на царската власт.“

През 1935 г. е уволнен от армията и на два пъти интерниран – през 1936 г. в Ивайловград, и през 1937 г. в Девин. Установява контакти с членовете на БРП Петър Вранчев, Станке Димитров – Марек, Цвятко Радойнов, Емил Марков, Добри Терпешев. Съпругата му Надежда Лекарска си спомня: „Обстоятелството, че Крум се ожени за еврейка в разгара на расовата ненавист, засаждана и разпространявана от тогавашната власт, е едно допълнително доказателство за това, че бе лишен от предразсъдъци и че ненавиждаше нечовешкото.“

На 9.ІХ.1944 г. Крум Лекарски блокира с пионерно-щурмова дружина Централната софийска гара, Подуене и Захарна фабрика. Произведен е в чин генерал-майор, а след това – в генерал-лейтенант. Назначен е за първи помощник-министър на войната.

През май 1951 г. е арестуван и прекарва 3 години в концлагера в Белене. После е освободен и реабилитиран. Избран е за заместник-ректор на ВИФ, където завежда катедрата по конен спорт. Участва като състезател в обездката на олимпиадите през 1956 г. в Мелбърн и през 1960 г. в Рим.

Генерал-лейтенант Крум Лекарски умира на 2.III.1981 г.

Д-р Александър ТОНЕВ

Източник: tretavazrast.com

Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!