Крали Марко – голям борец против турските безчинства

Много приказки и песни са увековечили образа на Крали Марко като митичен герой на всички южни славяни – българи, сърби, хървати… Дори и албанците го величаят като свой. В мрака на тъмното и тежко робство неговият образ блестял като светъл лъч. Придавали му нереален вид и удивителни способности. Той притежавал исполинска сила. Със сабята си можел да разсича долове и скали, да хвърля камъни и канари като детски играчки, да изгражда крепости, да прокарва пътища и дълбае пещери. Но основното му призвание било да защитава хората от народа, да освобождава мъжете от окови, момите от потурчване, невести от поругаване…

За героя от преданията се знае, че бил син на Вълкашин – също голям борец против турските безчинства, заедно с братята си Углеша (сръбски деспот) и Гойко (деспот в Македония). Марко царувал в Прилеп в дворец, построен върху стръмна скала с два върха на запад. Народът ги наричал Маркови кули. Образът на Крали Марко с корона и скиптър бил изографисан в църквата “Св. Михаил”, а в църквата “Св Архангел” блестели образите на Вълкашин и на самия Марко. В негова прослава съществуват надписи в други църкви и манастири. В държавата му, която се простирала от Шар планина до Тесалия, били сечени и монети с надписи „Христа Бога благоверни крал Марко”. Описани са 7 монети.

Личният живот на Крали Марко, неговите нежни приключения, са малко изяснени. Отначало заживява с Теодора – съпруга на Гъргур, но скоро се разделил с нея и се оженил за Елена – дъщеря на Радослав Хлапен Верейски, като се задължил да предаде на тъста си Теодора. Тази му жена била груба, нахална, освен това се държала непристойно и Марко я изгонил. За да си отмъсти, тя отишла в град Костур. Това е градът на Балша ІІ, който се радвал на благосъстояние. Територията му се простирала от Шкодра до Драч и Валона. Той се съюзил с тъста си – албанския деспот Андрей ІІ Мусаки – владетел на Берат и областта Корча и с баджанака си Ропа Охридски . Тримата се опълчили срещу Марко и му отнели Костур. Елена и при Балша се държала толкова зле, че той я изпратил на заточение и накрая я изгонил. За нея в Прилепско съществува народна песен, според която тя била много влюбена в красивия Дука. Ревнивият Марко разбрал за грешната й връзка от песента на две девойки, които белели платно на Дъбов кладенец и за наказание я изгорил жива.

Но за него се пеят предимно хвалебствени песни. Той е най-прославен в неговата държава – Западна Македония. И не само там. Над Стамбул капия във Видин се виждат неговите “зъби”, в прохода при Шипка и при Траянови врата се издигат неговите “кули”, в Пловдив е „гробната му могила”. Неговите подвизи са били голяма надежда на поробените народи.

Заплашените от поробване държави се сетили късно да се обединят под водачеството на Вълкашин. Съединените войски успели да нанесат на османлиите при Плочник на река Топлица страхотно поражение. Радостта била неописуема. Но Мурад, побеснял от гняв, изпратил срещу славяните войнствен отряд от 30 000 души под водачеството на Али паша.

На 15 юни 1389 г. (Видов ден) прогърмяла страшната битка на Косово поле. В редовете на християните бил и Марко с неразделния си верен приятел и голям воин Константин Македонски. На разсъмване султан Мурад бил заклан в шатрата си. Царуването поел Баязид, наречен Илдъръм (светкавица).

Смята се, че Крали Марко е загинал в кървавата битка на полето на Ровини на 10 октомври 1394 г. заедно с неразделния си другар Константин. Но според народните предания, той не е умрял, а чака в пещера деня, когато ще излезе на слънчевата светлина и сам ще изгрее като слънце, за да стопли народа.

Пенка-Людмила ДИМИТРОВА

Източник: tretavazrast.com