„Крадецът на праскови” и невъзможната любов на Невена Коканова и Раде Маркович

Любовта между Раде Маркович и Невена Коканова е история, в която измисленият свят на киното оцвети черно-белия свят на действителността.

Тяхната романтична история наподобява сюжет за класически филм. Тръпката между двете големи звезди от филма „Крадецът на праскови” първи усеща режисьорът Въло Радев. И се възползва от пламналата любов, за да заснеме един от най-вълнуващите български игрални филми по новелата на Емилиян Станев. Филмът разказва за невъзможната любов между българката Лиза и сръбския военнопленник Иво Обренович на фона на трагичните събития през Първата световна война.

Привличането между Невена и Раде е като електричество на снимачната площадка. „Въло усети какво се случваше между мен и Невена и по един красив начин се възползва от това“, разказа Раде във филма, посветен на Коканова, наречен „Аз коя съм“.

Още в началото на снимките дистанцията между звездите на филма се скъсява. За никого от продукцията не е тайна, че Невена и Раде са влюбени. „Ние измисляхме, създавахме една любов, макар с думи да не изказвахме нищо.“
На Коканова било необходимо режисьорът Въло Радев да я нахъсва, говорейки й дълго преди всяка важна сцена. Така се ражда един от златните шедьоври в съкровищницата на българското кино. Радев провокирал актьорите да обсъждат героите си и така да доизграждат образите.

”Въло остави всичко на нас двамата. Отведе ни в село Арбанаси и ни насърчи да дадем воля на въображението си. От нас се искаше да водим някакъв тайнствен любовен разговор без думи – така както хората си говорят какво ли не, но едва чакат да се срещнат очите им и да почувстват, че мислят по един и същ начин. Така започна всичко и никой не можеше да го спре. Не знам точно в коя секунда. Всъщност случи се веднага. Любовта. И ние правехме разходки из природата – там, където се раждаше любовта на героите, но всъщност това бяхме ние. Това, което се случваше между нас, оживя във филма“, разказва Маркович.

За първи път „Крадецът на праскови” е показан на фестивала „Златната роза“ във Варна през 1964 г. Лентата печели специалната награда на журито и наградата на публиката. Коканова и Маркович грабват призовете за най-добри актьори. Любовта им продължава и след края на снимките, заедно са на Венецианския фестивал и на фестивала в Москва и напълно естествено всички ги възприемат не като екранна двойка, а като едно цяло. След фестивала Невена често пътува до Белград, придружена от приятелка. Запознава се с майката на Раде, гостува в дома му, но така и не взима съдбоносното решение. Седем години тайнственост, болка, кражба на мигове.

Раде Маркович е в Белград. Но мисълта за Невена го кара да се раздели със съпругата си – звездата Оливера Маркович. Актьорът взима и друго важно решение – напуска театъра. След два месеца се връща в София прероден и готов да свърже живота си с Невена. Отношенията им обаче са доста по-въздържани от преди. Двамата избягват дори да обядват насаме, винаги на масата има някакви приятели. Ужасно е да виждаш хора, които са изгубили всичко, което са имали.

Съпругът й Любомир Шарланджиев знае за увлечението й. Той е толерантен, но дава да се разбере, че трябва да избира. Приятели на семейство Шарланджиеви си спомнят, че понякога на шега Любчо й подхвърля: “Ако ме напуснеш, ще умра!”. Невена знае за проблемите на съпруга си със сърцето. В този период актрисата е разкъсвана между отговорността за един човешки живот и любовта. Трудно е да се изскубнеш от подобно падане и въздигане. Едновременно. Дългът към Шарланджиев я спира от фатално решение.

След 7 години любов Раде и Невена слагат край на красивата приказка. „Аз бях готов за нея. Желанието е едно, но в живота често става другояче. Изправяш се пред стена, която са иззидали някакви хора. Невъзможно е да се озовеш от другата страна. Стената е висока. Така беше тогава. Беше застрашена кариерата й. Вярвам, че са я съветвали, че са й говорили, че трябва да се отрече от мен. Бях готов да я приема. Разведох се веднага след като се върнах от България, след края на снимките. Разведох се, макар че бях женен отдавна, имахме голям син. Истината е, че краят на този брак вече беше наченат. Не се страхувах от нищо, не се колебаех. По това време имаше известен в цяла Югославия слоган „Оливера и Раде Маркович“. Хората бяха много изненадани от развода ни. Те не знаеха, че чувствата ни бяха изразходвани. Разделихме се като приятели, целунахме се и готово. Аз чаках моята Невена“, разказва Маркович.

Сръбският актьор така и не я дочаква. Коканова не напуска съпруга си. Екранните партньори от филма „Крадецът на праскови“ се разделят и в живота. Както се случва с всяка необикновена любов. Тази обаче има продължение – във вечността.

Коканова умира от рак през 2000 г. на 61 години. Раде не може да се прости с нея и до края на дните си страда, че не е могъл отново да каже „Обичам те” на стопената от болестта Невена.Той угасва десетилетие след нея, на 88 години, в хърватския град Забок. Там Маркович съхранявал всички любовни писма от Невена, писани тайно до него. Синът му Горан е категоричен, че ще запази кореспонденцията. Макар писмата да не са от майка му, не смята, че трябва да ги унищожи.

Източник: retro.bg

Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!