Освободителят на Пловдив, капитан Александър Петрович Бураго е роден през 1853 г. в руския град Уфа, в семейството на потомствен дворянин. Ориентира се към военното поприще.
Завършва Николаевското военно кавалерийско училище в Санкт Петербург. През 1876 г. е произведен в първи офицерски чин – подпоручик.
Руско-турската война 1877-1878г. го заварва като командир на 2-ри драгунски ескадрон в състава на лейбгвардейския конен полк. Взема участие в сформирането на българското опълчение.
Воюва в състава на Предния отряд на генерал Йосиф Владимирович Гурко. Заедно с него влиза в старата българска столица Търново, преминава със своите драгуни старопланинските проходи, освобождава Казанлък и Стара Загора.
Взема участие на 19/31 юли 1877 г. в сражението при Стара Загора с настъпващите войски на Сюлейман паша.
След поражението се оттегля с българските опълченски дружини и руските полкове към Балкана. След падането на Плевен на 10 декември 1877 г., руската армия предприема зимно настъпление на юг от Стара планина, разделена в три войскови отряда.
Западният отряд на генерал-лейтенант Йосиф Гурко, в чийто състав е полка, в който служи капитан Бураго преминава Балкана през Арабаконашкия проход при невероятно тежки условия и освобождава на 4 януари 1878г. София.
След това русите се насочват в пет колони към Пазарджик, прогонват с бой турците от него и продължават настъплението си към Пловдив. Лейбгвардейският драгунски полк на капитан Бураго е в колоната на генерал-лейтенант Николай Криденер.
През нощта на 15 срещу 16 януари 1878 г. той получава задача да извърши разузнаване с бой на разположението на противника в Пловдив.
За целта й преминава със своите 63 кавалеристи през брод река Марица и навлиза в Пловдив от юг. Башибозукът и черкезите вече са започнали да палят къщи и дюкяни в различните квартали.
Неочакваното появяване на руските драгуни предотвратява опожаряването и разграбване на града, както и унищожаването на християнското население в него.
Воините от ескадрона на капитан Бураго превземат телеграфо-пощенската станция, железопътната гара и турските оръдия, разположени на Трихълмието.
За този безумно смел набег на ескадрона на капитан Бураго е останал любопитен разказ. Току що завърнал се от разузнавателна акция, той докладвал на генерал Криденер за успешно изпълнената задача, завършвайки рапорта си с въпрос: „Какво друго да правим сега Ваше благородие? Доволен, генералът се пошегувал и казал: „Вземете Пловдив!“.
Мокри от снега, премръзнали, само след минути конниците на капитан Бураго запрепускали след своя командир към града на тепетата и изчезнали в ледената мъгла пред изненадания поглед на генерал Криденер.
Прониквайки внезапно в града капитан Александър Бураго разпръсква предните турски постове и инсценира мащабно настъпление за заблуда на противника . Той заповядва на кавалеристите си да вдигнат много шум, като пеят гръмко песни и стрелят във въздуха.
С това предизвиква страхотна паника всред аскера и башибозука. Офицерите от щаба на Сюлейман паша, който бил разположен до гарата, зарязват своята сервирана вечеря и потеглят незабавно към Станимака (Асеновград), без да подозират, че това са само шепа смелчаци начело с един безумно храбър руски офицер.
Турските части, разположени в южния край на Пловдив започват бързо изтегляне към родопските села Белащица, Брестник и Брани поле.
В ранните часове на другия ден капитан Бураго донася по пленения телеграф на генерал Гурко за превземането на града.
Под гърма на черковните камбани, по поправения мост над река Марица, Гурко влиза по обед в Пловдив откъм северните му квартали и е посрещнат възторжено от местните българи. Отслужен е молебен.
За освобождението на Пловдив 25 годишният капитан Бураго е повишен в чин полковник и е награден от руското командване с Георгиевски кръст за храброст – 4 степен. След това той взема участие в преследването на турската армия, отстъпваща към Одрин и Цариград.
След войната се завръща в Русия и служи при генерал Гурко, който е назначен за петербургски, а след това и за одески губернатор.
Житейският път на Александър Бураго е твърде кратък. През 1884 г. едва трийсет годишен умира на португалския остров Мадейра от туберкулозата, от която е заболял през Руско-турската Освободителната война 1877-1878 г. Погребан е в Александро-Невската лавра в руската столица Санкт Петербург.
В прослава на храбрия руски офицер, на 3 март 1969 година в Дондуковската градина в Пловдив е открит бюст-паметник на капитан Бураго, изработен от скулптора Виктор Тодоров.
доц. д-р Петър Ненков
Източник: desant.net
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
