Клементина – княгинята майка на България

„Дъщеря на крал, самата тя не кралица, но майка на цар” – надпис върху гроба на княгиня Клементина.

„Тя стана кошмар за руския цар, призрак за австрийския император и хапче за безсъница на Бисмарк.” в. „Дейли мейл”

на 3.VІ.1817 г. в Пале Роял, Париж, се ражда княгиня Клементина като пето дете в семейството на Луи Филип, херцог Орлеански и на Шартр, Валоа, Нумер и т.н., принц на Франция по кръв, и принцеса Мария-Амалия, принцеса на Двете Сицилии, Орлеанска херцогиня. По бащина и по майчина линия детето произхожда от рода на Луи Капе, владетел на Франция до 996 г., общоприет за родоначалник на Бурбоните. Принцеса Клементина е праплеменница на френската кралица Мария-Антоанета, а баба и е дъщеря на австрийската императрица Мария-Терезия. Пълното и име е Мария-Клементина-Каролина-Леополдина-Клотилда Орлеанска, мадмоазел Дьо Божоле. Детето получава подобаващо за произхода му възпитание и образование. Обича танците и свири на арфа.

На 9.VIII.1830 г. в Пале Бурбон в присъствието на семейството му и членовете на двете камари Луи Филип приема хората, прочита клетвата за коронясване и е провъзгласен за крал на французите. Подигравателно е наричан „буржоазния крал“, „краля гражданин“, „крал на барикадите“, „баща на народа“, „човекът с чадъра“. Де факто Луи Филип е един от най-демократичните крале в историята на Франция. Управлява страната 18 г., след което абдикира. В безсмъртната си творба „Клетниците“ Виктор Юго пише за него: „Той знаеше всички европейски езици. Вечно усмихнат, въпреки осемте атентата срещу живота му… Имаше трезв, бърз и проницателен ум, житейска опитност, дар слово и изключително силна памет… владетел, който съумя да закрепи властта си въпреки неспокойното положение във Франция и да утвърди мощта си въпреки завистта на Европа. Луи Филип ще бъде причислен към най-видните хора на века. Луи Филип беше красив на младини и беше останал привлекателен на старини… той беше винаги любимец на тълпата. Смееше да се хареса. Беше надарен с обаяние. Беше живял от собствения си труд. Беше давал уроци по математика. Беше член на клуба на якобинците. Луи Филип ще остане един от най-добрите владетели, които са заемали престола.“

На 20.ІV.1843 г. според акта за женитба е записано: „…Подготвихме акта за женитба на принц Август-Луи-Виктор, херцог на Саксония и принц на Сакс-Кобург-Гота, роден в Кобург на 13.VІ.1818 г., син на техни височества Фердинанд-Жорж-Август, херцог на Саксония и принц на Сакс-Кобург-Гота, и на Мария-Антоанета Кохари, херцогиня на Саксония, принцеса на Сакс-Кобург-Гота, негова съпруга от една страна, и принцеса Мария-Клементкна-Каролина-Деополдина-Клотилда, принцеса Орлеанска, дъщеря на принц Луи Филип, крал на французите и на принцеса Мария-Амалия, кралица на французите от друга… Църковният брак е сключен на 28..1843 г. в параклиса на двореца Сен Клу в Париж. Сватбата е последвана, от дълъг меден месец по време на който младата двойка пропътувала почти цяла Европа. Посещават и Англия. По линия на съпруга си княгиня Клементина е братовчедка с английската кралица Виктория и нейния съпруг – принцът-консорт. На 20.VII.1843 г., когато младоженците пристигат в Лондон, кралица Виктория се намирала в Кралската опера. Било вече след полунощ, но тя веднага напуснала театъра, за да ги приветства лично. Дни по-късно кралицата отбелязва в дневника си: „Тя е много приятна и интересна. Тъмносини очи, резки черти и хубава фигура. Жива и забавна. Вече сме доста интимни и аз я чувствам като очарователна компания. Тя изразява добродушие, правилни преценки, чувственост, учтивост и умност… Станахме големи приятелки с Клементина. Тя е очарователна компания, обичлива, умна, интелигентна, добра и чувствителна.. .Тя е изключителна и аз се надявам, че скоро ще се срещнем отново.”

Последвала редовна епистоларна кореспонденция между двете(в голямата си част запазена), която продължила чак до смъртта на английската кралица. Обръщенията в писмата между двете били сърдечни и интимни: „Мадам и мила братовчедке“, „Много мила ми Виктория“.

Със съпруга си княгиня Клементина обитавала двореца Кобург във Виена, замъка Еренбург, Весте Кобург и замъка Ебентал – техни фамилни имения. Неин личен приятел бил писателят Гюстав Флобер. Съпругът и Август не обичал светските изяви – неговата страст били природата, ловът и музиката. Принцеса Клементина, тясно свързана с австрийския императорски двор, участва в сформирането на помощни общества и организации на новосъздадения Червен кръст. По-късно, когато най-младият син на принцеса Клементина е вече княз на България, една от първите и задачи в новата страна е да я присъедини към Женевската конвенция. Така тя става

основателка на бългаската организация на Червения кръст.

На 26..1861 г. в кобургския дворец във Виена се ражда последното пето дете в семейството – изтърсакът, наречен на името на дядо си Фердинанд.

През 1886 г. започва мъчителната одисея на българската делегация, тръгнала на „лов“ из Европа, търсейки подходящ кандидат за български княз. След като отхвърля седем кандидатури, делегацията се спира най-подир на Фердинанд Сакс-Кобург-Гота при пристигането си във Виена. Кандидатурата е последвана от напълно отрицателните реакции на великите сили. Кралица Виктория изпраща лаконични телеграма до министър-председателя лорд Солзбъри, в която се каза: „Надявам се, че няма истини в кандидатурата на принц Фердинанд Кобургготски. Той е изцяло неподходящ, деликатен, ексцентричен и женствен. За него се чува само от вестник „Таймс“. Трябва да бъде спрян веднага.“ В Москва всерусийския император отбелязва: „Кандидатурата е така смешна, както и самият кандидат.” Бисмарк пише: „Отказвам да поддържам приемането на кандидатурата, предложена на принц Фердинанд.” Официалните среди във Виена също са категорични с отказа си. Не така мисли обаче една жена – принцеса Клементина. Във вестник „Дейли мейл пише: „Син на умна майка. Жан Жак Русо беше казал, че ако искаш да опознаеш една личност, трябва първо да проучиш първо майката на тази личност. Няма съмнение, че влиянието на принцеса Клементина е доминирало при формирането на характера на принц Фердинанд. Положително тя е една от най-умните жени в Европа, лицето и отразява интелектуална мощ… една величествена жена с класически черти, напомнящи портрета на Луи 14 в галерията във Версай, чиито снежнобели коси контрастират с младежкия израз на нейните сини очи, а умствените и способности приковават вниманието на всички, които са в контакт с нея. Нищо не може да спре тази страхотна жена.“ Разочарованието и, че нейният син не получава подкрепа от Англия, Франция, Австро-Унгария, Германия, Португалия и Испания ни най-малко не я обезкуражава в амбицията й да направи своя най-малък син коронован владетел.

Тя буквално изумила членовете на българската делегация с познанията си по българска история.

На 7.VII.1887 г. Великото народно събрание в Търново единодушно избира Принц Фердинанд за княз на България. Последват язвителни реакции. Бисмарк казва на дипломатите си: „Гледайте на Фердинанд само като на унгарски офицер на частно пътуване и го третирайте като такъв.“ Лорд Солзбъри подхвърля: „Че не смята себе си като поддръжник на принц Фердинанд”. Австрийският императоp заплашва, че „… ако той /Фердинанд/ отиде в София, ще поиска оставката му като поручик от Хонведския полк” Английската кралица заявява: „Абсурдни са и претенциите на този безразсъден мой братовчед.” Руският император също отхвърлил избора. Въпреки неглижирането си на 1.VIII.1887 г. княз Фердинанд стъпва на българска земя в Свищов, а на 14.VIII. полага клетва според българската конституция. Княгиня Клементина подбира внимателно антуража от благородници за българския княжески двор: граф Александър дьо Грено, неговата дъщеря – една от придворните дами на Клементина, граф Бурбулон, граф Амеде дьо Форас доктор Флайшман, майор фон ден Алба, доктор Найсер. От българска страна Димитър Станчев и госпожите Мара Белчева и Султана Бачо Петрова – за придворни дами. На 24.ХІ.1887 г. принцеса Клементина се отправя с влак от Виена за България. По пътя и в Белград е тържествено приветствана от маршала на сръбския кралски двор, а на българската граница я очакват премиерът Стамболов с всички министри и председателя на Народното събрание Начович. В София в нейна чест е организиран голям прием в двореца с най-изтъкнатите личности на столичния град. Един ден след пристигането си тя установява тесни връзки със софийския хайлайф, с гражданските и военни власти и благотворителни организации. На балкона на двореца тя е приветствана с овации от столичното население. Принцеса Полина Метерних описва двореца на Фердинанд като: „най-рафинирания и изключително поддържан в Европа”. Австрийският дипломат, барон Буриян пише: „Тя сграбчваше значимостта да спечели колкото се може повече приятели чрез учтивост и благотворителност. Огромното и богатство винаги беше под ръка, за да помогне на страната на сина си, далеч извън обикновения смисъл на израза „благотворителни деяния“. Тя авансира сумата от 4 милиона френски франка за завършване на последната секция на Ориент-експрес за свързването на България с пряка железопътна линия от Париж до Цариград.

През януари 1888 г. граф Калноки коментира: „понастоящем присъствието на принцеса Клементина в София е добре дошло за княза. Тази дама като „нейно кралско величество“ направи огромно впечатление на българите, а нейните приятни маниери и благотворително държание и спечелиха много приятели.” Заедно със сина си тя предприема пътувания из различни кътчета на България за да опознае градовете, селата и хората. Непретенциозна към удобствата, тя често пътува с каруци и шейни, спи в села и манастири и се храни на трапезата на обикновените хора. Това са уморителни за вече възрастната жена пътувания, но изключително важни за популярността на сина си. Въпреки напредналата си глухота тя общува с хората, използвайки специална сребърна фуния, предизвикваща огромно любопитство и дори съчувствие сред населението. Обича да чете, бродира и редовно посещава църквите. Започва да изучава историята на народа, начина му на живот, вкусовете и навиците. Лично познава българофили като Луи Леже, Огюст Бланки и Феликс Каниц. На един от баловете, организиран във Военния клуб в Пловдив княз Фердинанд известява, че майка му е назначена за почетен командир на 9-ти пехотен полк в Пловдив. Тя присъства на бала и вдига тост за своя полк, пожелавайки му щастие и победи. Дарява 30000 френски франка за разноските по смяната на униформите и знамената. Снима се, облечена в униформата на полка с надпис: „На любимия ми син от най-верния му войник.“ При откриването на железопътната линия Ямбол – Бургас тя купува и подарява първия локомотив за тази линия. Умна, с политически нюх, боркиня, освободена от национални, държавни и финансови интереси, тя става най-отявлен критик на всяка неправда, която европейските сили проявяват спрямо България. Нищо не било в състояние да спре нейните протести и критики, когато чувствала, че е права. Допринася в огромна степен за укрепване позициите на своя син в страната. Нейните впечатляващи маниери и внушителна външност, силната и воля, интелигентност и енергия покоряват и впечатляват българи и чужденци. Тя посещава училища, болници, благотворителни организации, приема и изслушва всекиго и където се появи, спечелва всички, които я срещат. Когато България е наводнена от бежанци след погрома на Илинденско – Преображенското въстание от 1903 г., тя апелира за помощ до Международния червен кръст и я получава.

Княгиня Клементина отлично разбира, че за да укрепи и продължи династията, е необходимо да ожени сина си и по този начин да осигури законни наследници на трона. Изборът пада върху принцеса Мария – Луиза, дъщеря на пармския херцог. Присъствайки на годежа, тя споделя: „Фердинанд е много щастлив, аз също. Бъдещата ми снаха, за съжаление, не е много хубава, единственото нещо, което и липсва, иначе тя е очарователна, добра, остроумна, интелигентна и много обичлива”. След раждането на княз Клемент – Роберт – Мария – Пия – Станислас – Ксавие – католическото име на бъдещия цар Борис ІІІ, княгиня Клементина, въпреки силния студ лично показва бебето от балкона на княжеския дворец в София на ликуващия народ. Предстои дълга и мъчителна борба с папата и католическата църква за православното кръщение на детето според изискванията на българската конституция и щастливия завършек с възобновяването на дипломатическите отношения между България и Русия и кръстникът на детето – руският император Николай ІІ. След преждевременната смърт на княгиня Мария – Луиза княгиня Клементина посвещава целия си живот иотдава цялата си енергия на възпитанието и образованието на четирите си внучета Борис, Кирил, Надежда и Евдокия, останали сирачета.

Последните години от живота на княгинята-майка протичат между Виена, София и кратки посещения в Париж, изцяло отдадена на внуците си и на България. През май 1903 г. френския вестник „Голоа“ отпечатва дълга статия под надслов „Царско видение – принцеса Клементина“ в която между другото пише: „Последната, надживяла всички деца на Луи Филип, е в Париж с цялата си внушителна фигура и грация, която е и божествена грация на нейната 86-годишна възраст.

Изправена, със своята усмивка и вълнуващ изглед на продължителни траури, с поглед едновременно нежен и проникващ, със своя енергичен и изящен профил, който наистина си прилича с медальона от слонова кост на херцог Омал, който предизвиква възхищение в София в рамката си от Фроман – Мьорис, принцеса Клементина – това е стара Франция, както по традиция, така и по добродетелите си. И за тази стара Франция възхищението се удвоява, смесено със съжаление, като се сравни, когато човек има честта да се доближи до тази жена с толкова августейшо почтителна възраст, която все още знае всичко, чете всичко, интересува се от всичко, говори за всичко, като прибавя към чара на далечните спомени точното познаване на настоящето… Нейният остър политически усет, историческият и опит, предпочитанието и към дипломатическия шах, цялото борбено превъзходство на тази висока фигура се споява в малко меланхоличната нежност на „бабата”, станала за съжаление заместница от безмилостната Съдба. И през всички годишни времена тази неуморима баба напуска своя дворец и своето спокойствие, за да поеме от Виена към Балканите, от Балканите към Мантон, отнасяйки на княза на България, своя син, и на децата без майка на този най-любим син богатството на своето сърце.”

Княгиня Клементина умира на 16.ІІ.1907 г. на 90-годишна възраст. След смъртта и в България е оповестен шестмесечен траур. 15 дни за армията и един месец в полка, на който е била почетен командир, наричан 9-ти Пехотен полк на княгиня Клементина. Във Виена императорът оповестява дванадесетдневен траур, а руският цар – шестдневен. Погребват я в семейната гробница в Кобург. Тя умира само една година преди провъзгласяването на Фердинанд за цар на България.

Автор: Д-р Александър ТОНЕВ

Източник: tretavazrast.com