Кирил Пейчинович е един от първите радетели за създаване литература на новобългарски език. Роден е в 1771 г. в Теарце, Тетовско.
Първоначалното си образование получава в манастирското училище на близкото до родното му място село Лешок, а след това учи в Дебърския манастир „Свети Йоан”.
Баща му Пейчин продава останалото му имущество и със своя брат и сина си отиват в Света гора, където се замонашват. Там получава монашеското име Кирил, след което се връща в Тетово и се установява в Кичевския манастир като йеромонах. От 1801 г. е игумен на Марковския манастир и полага много усилия за възраждането и обогатяване на библиотеката му. След време напуска поради конфликта му със Скопския гръцки митрополит.
През 1818 г. отново посещава Хилендарския манастир в Атон, за да види баща си и чичо си.
След като се връща поема ограбения от еничари в 1710 г. манастир „Свети Атанас” в Лешок край Тетово. С помощта на местни българи възстановява запустялата обител и я превръща във факел на българската просвета. Учи деца и ги подготвя за самостоятелна книжовна и просветна дейност.
Разбирайки колко голяма е нуждата от печатно слово, подпомага със средства Теодосий Синаитски да възстанови изгорената в Солун печатница, където излиза втората книга на Кирил Пейчинович „Утешения грешним” – сборник в стила на дамаскините, в който се дават християнски поучения.
А първата му книга „Огледало”, издадена през 1816 г. в Будапеща, съдържа молитви с поучения, много от които са негови, написани на новобългарски език.
С това той дава пример за въвеждане на новобългарския говорим език в печатните книги и заема важно място в книжовното и езиковото ни развитие през първата половина на ХІХ в. Осъществява задачите на Възраждането за утвърждаване на българската народност, език и национално съзнание.
Кирил Пейчинович е погребан в Лешовския манастир. В негова памет през 1934 г. русенското село Бурумлий приема името Пейчиново.
Петър АТАНАСОВ
Източник: tretavazrast.com
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
Comments are closed.