Със стари оръжия, малко боеприпаси, но умела стратегия капитан Аврам Гуджев побеждава многочисления противник.
На 2 ноември 1885 г. Сърбия обявява война на България, изтъквайки като причина за това свое действие, че уж български части са нападнали пограничните райони. „Всеки българин, способен да носи оръжие, да дойде под знамената да се бие за своето отечество и свобода, за защита на земята ни от нахлуването на нападатели” – призовава незабавно княз Александър Батенберг в издадения още същия ден по този повод манифест до българския народ.
Един от видните участници в Сръбско-българската война, а и в много други значими сражения от военната ни история е Аврам Иванов Гуджев, чието име днес обаче незаслужена тъне в забрава.
Той е роден през 1851 г. в Сопот. Баща му е беден човек, който се прехранва с ковачество. Цялото му 6-членно семейство живее в малка къща с две стаи и кухня.
Аврам е най-големият от децата и баща му още от 11-годишна възраст го взема в работилницата да му помага и да се учи на занаят. Преди това той е завършил второ отделение в местното училище и е бил сред най-добрите ученици. Даскал Миньо се опитва да убеди баща му Иван Гуджев момчето да завърши поне ІV-то отделение, но ковачът му отговаря, че трябва да храни 6 гърла. Тогава даскал Миньо започва да дава безплатни частни уроци на Аврам и той овладява целия материал от началното училище. После го препоръчва на своя колега Иван Тотев от Априловската гимназия и в нея Аврам изкарва пълния курс на обучение.
С помощта на българския търговец в Одеса Христо Тошин той е приет във военното училище. Когато започва първи курс през 1872 г., вече е на 21 г. и е най-възрастният от випуска, тъй като другите са приети на по 17 и 18 г. Съвипускниците му го наричат „дядушка“, но той не им се сърди. Макар че отначало малко трудно се справя с руския език, впоследствие го овладява перфектно.
Когато курсантите имат свободно време или ги пускат в градски отпуск, той седи в библиотеката и чете книги по история и военно дело.
Завършва училището през 1876 г. с пълно отличие, поради което е произведен в чин подпоручик. Назначен е за командир на взвод в Ставрополския полк. В същата 1876 г. избухва Сръбско-турската война и около 3000 български доброволци се стичат в Сърбия с желание да се сражават срещу османлиите. Сръбското правителство е обещало, че ако войната завърши успешно, ще помогне за освобождаването на България.
Подпоручик Аврам Гуджев си подава оставката и също заминава за Сърбия. Оглавява отряд от 800 българи-доброволци, които влизат в сражения с турците. Отрядът се отличава при превземането на Ниш. Сърбите обаче губят войната и сключват примирие, според което са длъжни да разпуснат българските доброволчески части. Гуджев се връща на руска служба и взима участие в Руско-турската война през 1877-78 г. Назначен е за командир на българска опълченска рота, която се сражава в боевете при Стара Загора, Шипка и Шейново.
След Освобождението получава чин капитан и е назначен за командир на дружина със седалище в Сливница. След Съединението през 1885 г. по-голямата част от нея е присъединена към войските, които се отправят към турската граница, защото се смята, че империята ще прибегне до употреба на военна сила срещу нарушаването на Берлинския договор от 1878 г.
В състава на неговата част остават 700 новобранци, които подлежат на обучение. Въоръжени са с пушки от Руско-турската война, които вече се смятат за отживелица, но по-модерни все още няма. Сърбия напада България в две колони. Основната е Нишавската армия в състав от 60 хиляди души с 250 оръдия, която си е поставила за цел да напредне през Сливница и да достигне до София. Капитан Аврам Гуджев е назначен за командир на войските на западния корпус. Но какъв ти корпус?! Освен 700-те новобранци, към него се зачисляват и набързо мобилизирани още 500 души, 600 доброволци и 350 юнкери, общо 1800 души. А срещу тях настъпва 15-хиляден сръбски отряд. Българите разполагат с 25 оръдия, също останали от Руско-турската война, срещу 90 сръбски. При това нашите имат много по-малко снаряди и патрони.
На 4 ноември положението става особено критично. След продължителен артилерийски обстрел сърбите предприемат масирана атака. Заповедта на кап. Гуджев е да се изчакат нападателите да се приближат до 50 м от окопите и тогава да се посрещат с пушечен, артилерийски и гранатен огън. На този отпор противникът не издържа и се оттегля.
На разсъмване на 5 ноември пристигат първите роти, които са били дислоцирани на турската граница. Кап. Гуджев се обръща към тях с думите: „Юнаци, знам, че сте преживели големи несгоди, но сега тук се решава съдбата на България, затова имаме само един избор – напред!“ И повежда в неудържим устрем недоспалите и недохранените бойци. Атаката е неотразима. Сърбите напускат позициите си в паническо бягство и оставят оръдия, боеприпаси и продоволствие.
Заедно с отряда на кап. Гуджев Пирот е превзет, но предложението, отправено към княз Александър Батемберг да продължат настъплението към Белград, поради различни причини не се осъществява. Аврам Гуджев е произведен в чин майор, което е много високо звание за това време и е назначен за командир на Видинския полк.
През 1896 г. офицери-русофили подготвят заговор за детронирането на княз Александър. Кап. Бендерев, който е един от ръководителите му, отправя запитване до майор Гуджев дали ще се присъедини и получава утвърдителен отговор. Превратът е осъществен на 9 август, но не получава подкрепа от обществеността, изпълнителната и законодателната власт. След драматични събития все пак на 26 август Александър е принуден окончателно да се откаже от престола.
Когато княз става Фердинанд І, той се опитва да спечели доверието на офицерството. Величеството кани на аудиенция майор Гуджев и му предлага да го назначи за помощник началник на Генералния щаб на българската армия, като това е придружено с повишаването му в чин полковник. Гуджев му отговаря, че не се блазни нито от звания, нито от служби. Той има намерение да създаде чета, която да действа в поробена Македония и да брани българите от турските насилия.
И наистина успява да организира една дружина в района на Костур, превръщайки се в страшилище за турците в този край. Със собствени средства той закупува оръжие и боеприпаси, а след това прави работилница за произвеждането им. За съжаление през 1894 г. заболява от тежка болест и умира на 8 април 1895 г. Според завета му е погребан в Сопот, но и до днес гробът му остава неизвестен.
Бутафорен влак изиграва лоша шега на сърбите
Бойните действия, състояли се между 2 и 8 ноември, се определят като отбранителни за българите. След това обаче започва втората част на войната, която за нас вече е нападателна. Преломът настъпва на 8 ноември, когато в района на Сливница пристига по-голямата част от българската войска, която до 2 ноември е дислоцирана на турската граница. В авангарда й са дружините, командвани от капитаните Анастас Бендерев и Атанас Узунов. Те неудържимо атакуват неприятелските позиции с пушечна стрелба от движение и с влизането в ръкопашни схватки с щикове и приклади.
Сърбите се изтеглят в Драгоман, където е изпратена помощ от техния резерв. Те очакват българите да използват влакове за придвижване на войските си, затова най-укрепен е районът на гарата. За да засили това им заблуждение, българското командване изпраща влакова композиция от един пътнически и 8 конски вагона. Но в нея няма нито един войник. През стените на вагоните обаче се подават множество дула на пушки, а на покрива на един от тях е поставено негодно оръдие. При това и в локомотива няма никой. Работата е там, че на 4 км преди Драгоман пещта е натъпкана с въглища и след като машинистът и огнярът подкарват трена, скачат от локомотива.
Композицията навлиза в Драгоман и е обсипана с артилерийски и пушечен огън от страна на сърбите. Вагоните се разбиват с гръм и трясък, поради което противниците мислят, че са ни нанесли големи щети. Влакът дерайлира на 2 км след драгоманската гара и 5000 сръбски офицери и войници обграждат района, за да доубиват или пленяват оцелели българи, но намират само останки от вагоните. В същото време българските военни части по обходни пътища се появяват в двата фланга на сърбите и мощно ги атакуват. Те не устояват на натиска и под прикритието на спускащия се мрак на 10 ноември предприемат всеобщо отстъпление.
Доц. Йордан Василев, д-р по история
Източник: desant.net
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
