Омуртаг започнал своето управление със сключване на 30-годишен мир!

Омуртаг започва своето управление със сключване на 30-годишен мирен договор със Византийската империя. За пръв и последен път сключването на договора се изпълнява по крайно необичаен маниер. Гърците извършват българските клетвени обичай, а българите – елинските(християнските). Това събитие е допринесло до нас да достигне и автентичната българска клетва, макар и през погледа на гърците(неразбиращи езика и съответно текста на клетвата). Тя е предадена от 2 източника:

И наистина за тъй безсрамно и неприлично завършения приятелски договор, който той [Лъв] сключи с близкограничащите хуни, кой няма да пролее най-горещи сълзи? Защото той употреби техни обичаи, а те – нашите и по тоя начин осигури взаимните съглашения.
При това беше възможно да се види ромейският император да извършва с ръце възлияние с вода от чаша върху земята, саморъчно да обръща конски седла, да хваща тройносплетени ремъци, да подига нагоре трева и чрез всичко това да навлича върху себе си проклятие, а езичниците – да се допират с нечестивите си ръце до нашите божествени символи и да се кълнат в тяхната сила. – Vita Nicephori

Лъв разсякъл кучета и ги употребил за свидетели на клетвените си думи. – Продължителят на Теофан.

Самият договор уточнявал границата между двете държави, и размяна на военнопленници. Той е запазен и под формата на старобългарски надпис. Тъй като надписа е силно повреден, днес се представя до обществото един силно манипулиран „превод“, със чисти и прости налучвания и наслагвания над оригиналният текст(доколкото е запазен), за да се измени и смисъла на договора. По своята същност от него са останали само няколко географски имена, и голяма доза фалшификация от старите пантюркисти и слависти…

loading...

В днешната история, често Омуртаг е наричан „канът – строител“. Това определение той е получил поради големият брой запазени надписи от негово време(в сравнение с другите ни владетели), говорещи за строителната му дейност. Ето два от тях:

„Великият хан Омортаг, като остая в стария си дом, съгради преславен дом при Дунав. И като измерих (разстоянието) между двата всеславни дома, направих в средата гробница. И от самата среда на гробницата до моя старовремски дворец има 20 хиляди оргии и към Дунав има 20 хиляди оргии. Самият гроб е всеславен. И като измериха земята, поставиха тоя надпис. Човек, ако и да живее добре, умира и друг се ражда. И нека тоя, който се роди най-сетне, разглеждайки тоя (надпис), си спомня за оногова, който го е построил. А името на княза е Омортаг, велики хан. Нека бог го удостои да преживее сто години!“

„Кан субиги Омуртаг е от Бога архонт в земята гдето се е родил. Обитавайки стана на Плиска, съгради малък стан на Тича и премести войската си срещу гърци и славяни. И направи изкусно мост на Тича заедно с малкия стан и постави в този малък стан четири колони, а върху колоните два лъва. Нека бог да удостои поставения от бога архонт, като гази добре с крака си императора, докато тече Тича и докато…, като владее над многото българи и подчинява враговете си, да проживее в радост и веселие сто години. Времето пък, когато се съгради това, беше по български шегор елем, а по гръцки индиктион 15.“

Десет години след подписването на мира с византийците, Омуртаг вижда възможност да укрепи мира и извлече полза за българската държава. През 823, Тома Славянина, вече няколко години бунтувал народа в южната ни съседка, и решил да обсади Константинопол.. Генесий описва Тома по следния начин: „Казват, че истинската история на Тома е следната. Този бунтовник, който произлизал от жалко родно място и долно потекло, пристигнал в столицата Цариград, за да си изкарва прехраната. Той се прилепил към един от патрициите….“

За помощта на Омуртаг срещу Тома Славянина, ни разказват паралелно Генесий, и Продължителя на Теофан. Техните становища се препокриват напълно, но не е ясно кой от кого е преписал:

Когато българският владетел Омуртаг научил какви и колко големи неща стават в Цариград, му предложил военна помощ. Зашото почти се изпълвало едно десетилетие от тридесетгодишния мир, сключен от Император Лъв с тях. Императорът, ако и да сметнал, че това предложение заслужава голямо внимание, изтъкнал, че ония, които от толкова време са се създържали от проливане на християнска кръв, не трябва да погазват добрите си решения във войната срещу бунтовниците. Като им благодарил за усърдието, той ги отпратил с почести в страната им. А те, като не зачели думите на императора, се отправили на поход срещу узурпатора, нахлули в земите на Ромеите, разположили се на лагер при тъй наречения Кедукт. Бунтовникът кто научил за похода на българите срещу него, пренебрегнал оцелялата флота, така че тя цялата минала на страната на императора. Като се опрял само на сухопътна войска, той вдигнал обсадата на столицата и като влязъл в бой с българите на споменатото място, бил напълно разбит. И повечето от неговите хора били избирти или изтребени от тях. А останалите се пръснали – кой където можал. Българите, носейки голяма плячка, взета от неприятелите, се върнали в страната си.

През 824 г. Омуртаг предприел успешен поход срещу Хазарите и установил окончателно североизточната българска граница по река Днепър. По време на похода загинал военноначалника Корс(Окорис), „Кана субиги Омуртаг: копанът Корс беше мой хранен човек и като отиде във войската, удави се в р. Днепър. Той беше от рода Чакарар.“

4 години по-късно няколко племена в Панония и Дакия правят опит да се откъснат от България. Абодритите и Браничевците изпращат свой пратеници до Людовик Благочестиви, в опит да го вкарат във война с Българският Кан. Омуртаг, решил да изпрати пратеници до Франките, което е засвидетелствано от френския летописец Аинхард:

…Императорът изслушал българското пратеничество. То било дошло, за да установят границите и пределите между франки и българи… Когато пратениците на българския владетел му съобщи какво са направили, той отново пратил с писмо до императора онзи пратеник, молейки го незабавно да стане определяне на границите, или ако това не му е угодно, всеки да пази границите си и без мирен договор.

Тъй като франките имали полза от това да протакват, Омуртаг, без много усилия свикал една българска армия, и покорил размирните деспоти като на тяхно място поставил верни на кана управители. Това събитие не развълнувало прекалено франките и те не посмели да се вдигнат на въоръжен отпор, против това закономерно връщане на някой най-западни земи във пределите на българската държава:

Също и българите, като изпратили войска на лодки по река Драва, разорили с огън и меч славяните, който живеели в Панония, изгонили техните князе, и им назначили български управители.

По този начин Омуртаг, разбива клишето че да си миролюбив, означава да не браниш вече завоюваното и показва черти на решителност, на която би завидял всеки човек. За нас, от погледа на съвременни българи, той е пример за подражание и вдъхновител за национална гордост.

Източник: samoistina.com



Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.


Ако Ви харесва това, което правим, може да ни подкрепите:

Благодарим Ви и пазете завета на предците ни!