След смъртта на великия кан Крум Страшни го наследява неговият син и приемник кан Омуртаг. Той продължава войната с ромеите в Тракия.
През есента на 814 г. при Бурдизо (Баба Ески) става решителната битка между войските на император Лъв V и кан Омуртаг. Ромеите с хитрост увличат българите в преследване, но внезапно се обръщат и побеждават.
Самият кан Омуртаг успява да се спаси с бързия си жребец. Този неуспех принуждава кана да започне мирни преговори и да постигне подписването на мирен договор през 815 г. под стените на Цариград.
Това става тържествено с размяна на клетви и изпълнението на обреди, в които участват самият император и българските пратеници. Мирът е дълготраен, предвиден е за 30 години.
За някои от неговите клаузи научаваме от Сюлейманкьойския надпис, издълбан на мраморна колона на гръцки език. Договорът затвърждава завоеванията на кан Крум в Тракия и определя границата, която започва при Дебелт и достига при река Марица до град Констанция (Симеоновград).
Постигнатият траен мир позволява на българския кан да продължи централизацията на държавата, започната още от кан Крум. Решено е премахването на съюзната структура и замяната й с териториални комитати. Това засяга властта на местните славянски князе и предизвиква съпротива.
През 818 г. славянските племена тимочани, браничевци и абодрити, населяващи северозападните предели на България, решават да се отцепят от съюза си с българите и започват преговори с франките с цел да се присъединят към тях, ако бъде запазена властта на князете им.
Мирният договор с ромеите е потвърден и възобновен при възцаряването на новия император Михаил II Балбоа (820-829). Вероятно е постигната и договорка за взаимна помощ. Българите побеждават Тома Славянина, оглавил бунта на селячеството срещу империята. Императорът и Константинопол са спасени.
През 824 г. и 825 г. Омуртаг праща вестоносци в двора на император Людовик Немски, за да се определят границите и пределите между българи и франки. Мисиите отново са безплодни и през 826 г. се стига до ултиматум на кан Омуртаг до императора за незабавно определяне на границите.
Българският речен флот по река Дунав и река Драва през 827 г. с огън и меч налага властта на кана над славянските племена по тези земи. През 829 г. славянските князе са прогонени и заменени с български управители. Следва победно сражение с франките край Драва. Размирните славянски племена са покорени, а границата е укрепена. През 829 г. мирният договор с Византия е потвърден при новия император Теофил.
Дългият мирен период с ромеите позволява на Омуртаг да разгърне широко строителство в държавата.
По негово време е възстановена опожарената от ромеите през 811 г. столица Плиска. Построени са нов дворец, езически храм и много нови сгради. Вътрешният град е обграден с висока каменна стена с кули.
За изграденото през 821-822 г. разказва Чаталарският надпис, издълбан върху колона:
„Великият кан Омуртаг обитавайки стана си на Плиска, съгради малък дворец на Тича и премести войската си срещу гърците и славяните. И направи изкусно мост на р. Тича, заедно с малкия дворец и постави четири колони, а върху колоните два лъва.”
Търновският надпис свидетелства за изграждането на друг дворец на Дунав и на преславна могила в средата между него и стария дворец. В надписите Омуртаг е наричан „великан” или „владетел на многото българи”. Това е израз на самочувствието на повелителя на огромната българска държава от река Тиса до Черно море и от Днепър до Марица. По времето на Омуртаг е прибавен надпис край Мадарския конник, запазени са и десетина мемориални надписа. Но Търновският надпис е най-славният, преодолял властта на времето. В края на него четем следното: „Човек и добре да живее, умира и друг се ражда. Нека роденият по-късно, като гледа тези писмена, да си спомни за оногова, който ги е направил. А името на владетеля е Омуртаг сюбиги кан. Дано Бог да му даде да живее сто години.”
Източник: tretavazrast.com
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
