Една от най-популярните традиции по нашите земи е кукерството. Изпълнява се в различни региони на страната и според някои изследователи тези обичаи са започнали още преди 6000 години.
Кукерството е ритуал, наследен от древните гърци и техният култ към бога на виното и веселието Дионисий. Неговите поклонници се наричали сатири и силени, а траките са ги преобразували в кукерите, познати и днес.
В периода между края на зимата и началото на пролетта древните тракийски племена слагали маски на лицата си и изпращали месеците на мрак и студ, подготвяйки се символично за новата година.
Думата кукер също е с тракийски произход и означава високи, маскирани хора. По традиция в костюма на кукера трябва да се включи 2-метрова шапка, която да въздаде впечатлението за височина.
В Източна България кукерите често се обличат в булчински одежди, а на някои места носят предимно дрехи от кози и овчи кожи. Задължително е обаче да имат звънци и тояги, с които да гонят злите духове и да приветстват пролетта.
Според поверието звънците трябва да са възможно най-шумни, за да прогонят злините.
Създаването на кукерски костюм е истинско изкуство. Костюмите се украсяват с разноцветни конци, платове и мъниста. Набляга се предимно на червения цвят, защото той се свързва с плодородието, огъня и слънцето. В българския фолклор се вярва и че червеното предпазва от уроки.
Белият цвят също е основен при кукерските костюми като символ на чистото и доброто. Само маската е зловеща, за да изплаши нещастията и те да напуснат земята.
За най-старинни се считат маските, представящи вида на овен, козел и бик. Тяхното задължително присъствие доказва тезата, че кукерските игри по произход са свързани с древните дионисиеви тържества.
Като кукери може да се преобличат само неженени мъже. Единствено царят на кукерите може да бъде зрял мъж със семейство и дом. За разлика от останалите кукери по време на ритуала той се вози на каруца.
Източник: sanovnik.bg
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
