За това, как са пътували родопчани в миналото и какви са били първите автобуси в Смолянско, разказва Бисерка Учикова-Дурева, старши експерт в Държавен архив – Смолян.
Още от древността Родопа е кръстосана от пътища. Преди появата на автомобилите пътуването от едно място на друго е трудно и отнема доста време, но това не спира движението на хора и стоки.
Османската империя представлява огромен пазар, от който се възползват предприемчиви търговци, абаджии, занаятчии. Снабдяването и превозването на стоки се осъществява основно в две посоки – Пловдив и Беломорието. Цели кервани с натоварени мулета се движат през Асеновград, Хвойна, Чепеларе, през Рожен до Устово и Райково.
Според Стою Шишков пътят от Пловдив до Беломорието през Рожен се изминава пеш или с муле за 38 часа, затова през нощта отсядат в крайпътните Инжекаровско ханче (под Проглед), Синия хан, Юговския хан, Левочевския хан – на пътя за Пашмакли (Смолян) и др.
На юг пътят минава от Устово през връх Кавгаджик (дн. връх Средногорец), Палас (дн. Рудозем), връх Елидже, Шахин (дн.Ехинос, Гърция) и Ксанти, от където пристигат и кервани с камили с жито, сол, риба и др.
През 1913 г. Петър Маринов, заедно с Васил Димитров видели да преминава първият пътнически автомобил от Проглед за Смолян.
Това била някаква черна военна кола с офицери. Пътниците по онова време обикновено се придвижват пеша от село на село. Това било нещо обикновено за учениците от Райковската гимназия, за служители, чиновници, горски стражари, полицаи, които през 30-те години на XX в. често минавали от Пашмакли за Чепеларе през Караманджа, а за овчарите и дюлгерите – към Беломорието.
През зимата пътеките стават непроходими, но както разказва Петър Маринов „все пак се „разбиваше“ скоро от бързащи пешаци“. Коларските пътища също се затварят.
В списание „Родопа“ от 1 април 1929 г. се апелира за построяване на железница, която да облекчи движението през зимата, когато в периода от 1 февруари до 14 март е затворен прохода Рожен, заради суровата зима със снежна покривка от метър-метър и половина, а на места и до 6-7 метра. Пътниците използват товарни талиги, каруци и първите автомобили.
След подобряване на пътищата се появяват коли, собственост на български фирми и предприятия, които возят също хора и стоки. Първите пътнически автомобили са малки, с ограничен брой места и често не могат да поберат всички желаещи, багажа се закрепва отстрани с въжета и се образуват планини от чували, сандъци, тенекии и др.
В спомените си Иван Кефилев от Чепеларе разказва, че скоростта на движение била 15 км в час, по коловози през зимата и в прах през лятото. Затова много често хората пътуват на камиона, върху стоките: „По пътя обаче се вдигаше много прах, та пътниците отгоре на камионите обикновено се покриваха при дългия път с цял слой бял прах, като че бяха се валяли във воденица с брашно“.
Първите автобусни превози – „рейсове“ се отнасят към 1924 г., когато превозват пътници по цял ден между Пашмакли (дн.Смолян) и Пловдив.
На вид са много различни от съвременния им облик, разполагат от 8 до 15 места, но винаги са претоварени. Няма точно разписание с час на тръгване и пристигане, както и определени спирки, движат се според желанието на клиентите.
След 1932 г. автобус „Мерцедес“ с 43 места обслужва линията Ксанти – Кавала и Ксанти – Пловдив.
Различни марки автомобили се срещат по родопските пътища: „Форд“, „Фиат“, „Щаер“, „Шевролет“ и др. В спомените си Динко Чилингиров (записани от Костадин Куклев през 1984 г.) разказва, че през 1930 г. 1 литър бензин струвал 10 лв. и за „кирия“ се взема 50 лв. за 1 тон товар, скъп е и превоза на пътници. Асфалтът бил непознат чак до Втората световна война.
Източник: rodopchani.bg
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
