Цариградската конференция с представители на Великите сили заседава от 4 до 16 декември. Тогава са представени и „Желанията на българската нация“, които леко видоизменят печатаното във в. „Стара планина“. Вместо Княжество се предвижда „Български господариат“, който да включва „вилаетите Дунавски, Софийски, Одрински, Солунски и Битолски“, с изключение на Призренския санджак. Провинцията ще бъде разделена на войводства, те пък – на кметства. Господариатът можел да бъде управляван от българин християнин или чужденец. Обръща се внимание, че: „При всички случаи управителите ще бъдат подпомагани в тяхното администриране от съвети, с които те ще управляват своите управляеми: всички въпроси в тези съвети ще бъдат решавани с мнозинството от гласовете. „За съдебните процеси ще има съдилища във всяко кметство – един съд от първа инстанция в столицата на господарството и в два други града – апелативни съдилища. Ще има освен това в главното място на господарството един касационен съд.“
И се оказва, че макар да живее в робство, българинът доста е дорасъл за своята демокрация. Почти всички от тези принципи са залегнали в Търновската конституция.
Немислимо е обаче, че Турция ще даде свободата на България. Мидхат паша е запознат с българските проекти, но няма намерение да се вслушва в тях. В неговата конституция измеренията на демокрацията са други – върховен турски парламент с две камари – на благородниците и депутатите. Във втората трябва да има и двама (!) българи. Толкова трябва да са те и в управата на всеки санджак. В неговата конституция обаче немюсюлманите си остават „рая“ – стадо или добитък, но пък вече няма да плащат данък за освобождаване от военна служба.
Преди приемане на конституцията на Мидхат паша на книга се дават и други права на поробените българи. Във всяко село вече е назначен общински стражар, за да обезпечава сигурността на жителите, образуват се комитети, които да подкрепят пострадалите от въстанието и дори им се разрешава да строят къщи за 4 семейства, като им се отпускат 12 оки (15 килограма и 408 грама) железни обкови, пирони и клинове.
Конституцията е приета от представителите на Великите сили почти без изменения във вида, в който я представя Мидхат паша на 11 декември. На 24 декември управителят на София Мизхар паша получава нареждане тя да бъде тържествено обявена пред народа. Той я прочита, а 101 топовни салюта я приветстват. Протурски настроените българи пишат възхвала, че не искат нищо друго освен издадената по царска милост и подарената им конституция. Сънародниците им са принудени насила да я подписват.
Двамата българи – избрани от санджака в София – са Захари ефенди от Самоков, вторият е Пешо ага, забогатял селянин. И двамата туркофили, съвсем далеко от идеята за българска самостоятелност. В Ниш членовете на управата Йордан паша и Киро ефенди, каймакамин на Трън са назначени от турците.
В София започват и протестите срещу конституцията, организирани от владиката Милетий и учителят Михаил Буботинов. Пусната е подписка в четири екземпляра – за руското, френското и английско консулство, и един за Екзархията. Събрани са около 800 подписа. Френският консул Леандър Леге подпомага цялата операция и ги изпраща до комисията на Великите сили. После телеграфира в Цариград и се уверява, че нищо не е хванато от турците и нито едно име от протестиращите те не знаят. (Заради този и други подобни актове в защита на българите, днес в центъра на София улицата, на която е живял срещу нявгашната Буюк джамия на мястото на днешния археологически музей е кръстена на името на Леге.)
Властта обаче се усъмнява, праща владиката Милетий в Цариград да дава обяснения и иска отстраняването на първия български екзарх Антим, което води до нови бунтове.
С тази конституция Мидхат паша се обрича на политическа изолация. Някога българският народ му е пял песничката „Мидхад паша, блага душа“.
Едва 19-годишен Георги Данчов е нарисувал портрета му, който стоял във всяко заведение и с него се свързвали надеждите на българите за свобода.
Като валия на Дунавския вилает Мидхат паша прави занаятчийско училище и сукняна фабрика в Княжево, няколко сиропиталища, земеделски каси, близо 1300 км. пътища и 1400 моста, всички строени на ангария от всеки, навършил 16 години. През 1864 г. изпраща 32 момчета да учат в странство, сред тях и 8 българчета. Образователната реформа, с която се свързва, е не толкова заради българите, а защото завоевателите ставали безпросветни. Прави първите хотели и съмнителни с репутацията си кафенета с певачки. Целта му е със свободата на нравите да замени всяка друга свобода. Всяка мисъл за въстание и свобода задушавал с насилие. Усвоил тънкостите на политическия разврат на съвременния му Запад, той внася корупцията и доноса в политиката, свидетелстват съвременниците му и допълват, че той е „една героична жертва на своите идеи.“ Според биографите му е изповядвал мисълта, че „щом владетелите не се приравняват до завладяните, значи завладяните трябва да станат на тяхното ниво.“
На 18 януари 1877 Великият везир Мидхат паша обявява окончателния отказ на Турция да приеме решенията на конференцията. Държавите – участнички в конференцията отзовават своите посланици от Цариград.
На 19 (31) март 1877 в Лондон е подписан т.нар. Лондонски протокол – последен дипломатически опит за въздействие върху Османската империя от страна на Великите сили с оглед решаването на проблема по мирен път. Отказът на Високата порта да изпълни решенията на Цариградската посланическа конференция и на Лондонския протокол слага край на мирните опити за решаването на Източния въпрос и дава повод за започване на Руско-турската война 1877-78. Заедно с Априлското въстание, конференцията е категорична стъпка по пътя към Освобождението.
Източник: mecumporto.org
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
