В миналото град Девин е бил известен под името Диове, Дивен, Девлен, Девен, Дьовлен.
Марин Дринов предполага, че това име е асоциирано с бесите, които древногръцкият историк Тукидид назовава „Дьове“ – мечоносци. Добруски пък предполага, че това става по линия на Диос махайраофорон – Диове, мечоносци или диите.
Други историци твърдят, че името на града произлиза от реката и е с тракийски корен, чиято етимология остава неясна. В началото на 20 век името му е сменено на турското Селиме. През 1926 година пък получава българското име Здравец, но и то не се налага, което довежда до въвеждане на името Девин през 1934 година.
Историята на Девин започва много отдавна. Тази част на планината е била обитавана от тракийското племе дии и в различни периоди е попадало под властта на различни държави и империи. От Одриското царство, през древна Македония, Римската империя, Византия, Първото българско царство, Латинската империя, Никейската империя, Второто българско царство, феодалните владения на Алексий Слав, Османската империя, та до днешна България. Всички те са допринесли малко или много за културното наследство на Девин.
Най-ранните открити следи от живот край Девин са от бронзовата епоха. В местността „Потреба“ има руини от тракийско селище и светилище. Трако-римско селище край града е съществувало през ІV век. Проучено е още едно селище с два некропола от ХІ и ХІV век.
При нашествието на османлиите през ХІV век, крепостта в местността „Кавурското кале“ (позната още под имената „Саята“ и „Бабин град“) на пет километра западно от Девин бива превзета от Ибрахим паша.
Под властта на Османската империя градът попада в Рупчоска нахия, Ахъчелебийски окръг, Филипополски санджак в Одринския вилает. По-късно Девин става център на „Дьовленската каза“, в която влизат 26 села с общо население 26810 души към 1912 година. В османски списък на селищата и броя на немюсюлманското население в тях от Пловдивско и Пазарджишко от 8 ноември 1635 година за Девин се посочва, че в квартал Настан (тогава отделно село) и в село Лясково броят на немюсюлманските семейства е общо 17, предвид облагането им с данъка джизие.
Според Стефан Захариев към 1850 година в града има 60 помашки къщи и 200 жители-помаци. Според данните от преброяванията, през годините години Девин е наброявал до 4475 жители, през 1978 година в Девин живеят 7341 души.
През 1859–1860 година местното население се навдига на бунт срещу високите данъци и пропъжда османската администрация. След това се вдига на бунт и срещу Източна Румелия, влизайки в състава на т. нар. Тъмръшка република. Градът е опожарен от части на Българската армия през 1913 година, след бунт на местните жители, инспириран от правителството на т. нар. Гюмюрджинска република, като от 250 къщи остават здрави само 30. Девин е бил изпепеляван и по-рано – през 1905 година, както и през 1912 година, когато са останали само седем незасегнати къщи.
След Балканските войни в града се заселват и българи християни, предимно от Широка лъка, Стойките, Солища и други. Читалището в града съществува през 1923 година. Към 1939 година населението на Девинско наброява 21 770 души.
В документ от главното мюфтийство в Истанбул, изброяващ вакъфите в Княжество България, допринасяли в полза на ислямските религиозни, образователни и благотворителни институции в периода 16 век – 1920 година, съставен в периода от 15.09.1920 до 03.09.1921 година, като вакъфско село се споменава и Девин (Dövlen).
Девин е град приказка в сърцето на Родопите!
Източник: uchiteli.bg
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
