Град Царево се намира в югоизточната част на страната, на Южното Черноморие, на около 66 км от Бургас.
Само на около 40 км южно от Царево е границата на България с Турция. Територията на общината заема голяма част от Странджа планина. Населението на града е около 5000 души.
В миналото градът се е наричал Василику (ХІІ в.), известно е, че през 1351 г. е наричан Василикос, а до 1934 г. е бил познат с името Василико. В периода 1950 – 1991 г. градът носи името Мичурин. От 1991 г. насам носи сегашното си име Царево.
Градът имал развито пристанище и големи традиции в корабостроенето и риболова. Непосредствената близост до Странджа, откъдето идвал дървеният материал за строежа на корабите, била сред основните преимущества на Царево.
Традиционно в корабостроителницата на Царево се строяли по-малки до средни кораби, но отличителната им черта бил острият вълнорез. На гръцки тази част на кораба се наричала „карина”, затова жителите на града били наричани „какарини”. През първата половина на ХІХ в. в морския град имало флотилия от 42 кораба. В района се произвеждало жито и грозде, които били основните стоки, с които местното население търгувало. Царево поддържало добри търговски връзки със столицата на Османската империя Цариград и с пристанища в Егейско и Мраморно море.
След Освобождението на България от османско владичество (1878 г. градът останал в пределите на Османската империя. Едва след Балканската война (1912 г.- 1913 г.) градът отново е присъединен към България.
Днес град Царево се дели на стара част и нова част. През 80-те години на ХІХ век голям пожар унищожил голяма част от града и днес са много малко сградите, останали отпреди пожара. На южния полуостров на Царево се намира църквата „Свето Успение Богородично”. На мястото на сегашната църква е съществувал друг храм. Църквата „Свето Успение Богородично” е строена през 1831 г., а съвременният й вид е от 1895 г. Част от иконите в храма се датират от края на ХVІІІ в.
Източник: bulgariatravel.org
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
Comments are closed.