Панайот Волов е емблематична фигура по време на Априлското въстание. Той си отива от този свят без да дочака освобождението на своето поробено Отечество.
Волов е един от ръководителите на апостолите по време на въстанието в Южна България. След неговия разгром турците подлагат на нечувани жестокости и изтребление както останалите живи въстаници, така и мирното население. Оцелелите революционери търсят спасение във Влашко. Народните синове, начело с Панайот Волов, бягат през Балкана по посока на река Дунав.
Докато достигнат до Велико Търново, от 26 революционери, преследвани от турски аскери, остават само 9. Стигайки до село Самоводене решават да се разделят на три групи, тъй като в Дунавската равнина опасността да бъдат заловени е много голяма. В първата група влизат Волов, Икономов и Попов.
От Самоводене се придвижват само нощем по десния бряг на река Янтра. Пристигат в село Каранци, разположено на изток от Полски Тръмбеш. Дядо Първо Стайков ги укрива в дома си. Охрана им става Тодор Недев, който е от рода на Филип Тотю.
Бунтовната бъчва
Дядо Първо Стайков от село Каранци бил направил голяма бъчва със средно вертикално дъно, за да укрива в нея хайдути и бунтовници. Днес тя се намира в историческия музей в гр. Полски Тръмбеш. Бъчвата е висока един човешки бой, с преградна стена отгоре до долу, която я дели на две половини. Предната половина дядо Първо пълни с вино. Зад нея е скривалището, което побира трима души, изправени един до друг. От тази бъчва турците много пъти са пили вино, с което ги е черпел стопанинът.
В село Каранци бунтовниците разбират, че е невъзможно да продължат, защото черкезите, наети да охраняват пътя Търново – Горна Оряховица – Рyсчук, са предупредени за бягството на група комити и са изпратили патрули по пътя да наблюдават движението на хора и превозни средства.
Налага се един ден бунтовниците да престоят в местността Злати дол и чак когато настъпила нощта, се доближили до къщата на дядо Първо. С храна ги снабдяват Тодор Недев, Иван Спиридонов – Хайдутина и други.
Вечерта преди заминаването на революционерите в дома на дядо Първо се събират всички будни мъже от селото. Правят план за извеждането на народните синове, според който е възложено на Тодор Недев да им покаже пътя през местността Урвата. За нещастие са пресрещнати от турски караул и това ги принуждава да се разбягат кой където види в непрогледната тъмнина.
Тодор Недев бяга по посока на горите. Панайот Bолов, Икономов и Попов се отскубват от турците и решават да прегазят реката, за да се отправят по посока на Полски Тръмбеш и след това да завият на север към Свищов.
Но не намират брод в реката, навлизат в дълбокото, където се удавят и тримата, както са се хванали за ръце. През пролетта реката е много пълноводна. Буйната вода отвлича телата на бунтовниците и след три дни ги изхвърля край град Бяла, близо до маста на Кольо Фичето. Това става 26 май 1976 г.
Някои историци пишат, че тримата са се удавили при моста на Кольо Фичето, което е казано и в енциклопедията, но това не отговаря на истината. Бунтовниците, начело с Панайот Волов, които се спасяват от турски ятаган, стават жертва на водите на река Янтра поради непредвидливостта на техните помощници.
Когато чува тропота на караула Тодор Недев им казва с припрян глас: „Бягайте, тука насреща е брегът със самия брод, който можете да прегазите!“ Но в тъмнината бродът не се вижда и те попадат в дълбочината.
Преминаването е можело да се осъществи по един много по-лек начин с каика (голяма лодка с плоско дъно), която денонощно се обслужвал от турчин. Той спял в колибата на левия бряг, често пъти упоен от алкохол. За шише ракия или златна махмудия е щял да извърши прехвърлянето им на левия бряг. Оттам нататък пътят им към Свищов бил открит без каквито и да било препятствия.
Източник: tretavazrast.com
Вижте повече на Patrioti Net
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
