Олимпий Панов е роден на 29 юни 1852 г. в Шоп Тараклия, Бесарабия.
Завършва Болградската гимназия през 1867 г. и продължава образованието си в Техническото училище за шосета и мостове в Букурещ.
В Румъния Олимпий Панов се запознава с Любен Каравелов, Ангел Кънчев и Панайот Хитов. От 1872 до 1874 г. е член и секретар на Българския революционен централен комитет.
През периода 1875-1876 г. следва строително инженерство в Париж, след което се връща в Букурещ, става подпредседател на Българското централно благотворително общество (1876). Участва в набирането на български доброволци за Сръбско-турската война.
При подготовката на Руско-турската война (1877-1878) Олимпий Панов се записва в Българското опълчение. Участва в боевете при Стара Загора.
За проявена храброст е произведен в офицерско звание прапоршчик. Награден за проявена храброст с „Георгиевски кръст“.
След Освобождението завършва Михайловската артилерийска академия в Санкт Петербург (1883).
Постъпва в българската земска войска като командир на 2-ра полубатарея от планинската батарея, след което е старши батареен офицер в 12-та батарея в Шумен.
В края на 1884 година поема командването на 5-а батарея на 1-ви артилерийски полк.
При Съединението на Княжество България и Източна Румелия (1885) Олимпий Панов е назначен за началник на артилерията в Българската армия.
По време на Сръбско-българската война през 1885 г. допринася за победата на българските войски в Сливнишкото сражение. На 9 декември 1885 година подписва пакта за примирие със Сърбия.
През април 1886-а Олимпий Панов е назначен за командир на новосформираната артилерийска бригада. Произведен е в чин майор.
След проруския преврат, целящ детронирането на княз Александър I Батенберг, Олимпий Панов за военен министър във временното правителство на Петко Каравелов в продължение на четири дни.
След неуспеха на преврата е арестуван, по-късно уволнен от армията и екстрадиран в Румъния. В Букурещ създава Общ революционен комитет, който си поставя за цел свалянето на Стефан Стамболов. В България се завръща по време на Офицерския бунт в Русе в началото на 1887 г.
След потушаването на бунта Олимпий Панов е заловен, осъден на смърт и разстрелян на 6 март 1887-а.
Източник: balgari.bg
Вижте повече на Patrioti Net
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
