Наш дълг като българи е да издирваме и да разказваме за безбройните българи, останали непознати и забравени, макар че са направили не малко, за да събудят българското самосъзнание и да пазят българската идентичност, да събуждат българското у българина, далеч преди да започне у нас четническо организираното движение… Един такъв българин, който не е герой от бунтовното ни минало, но е не по-малко значим със своето родолюбие, дарителство, благотворителност и будителство, е Илю Чорбаджи от Копривщица – първи благодетел и будител на с. Горни турчета (дн. Бяла черква).
Намираме сведения от стари хора от края на XIX век и най-вече от престарелия белочерковец – 82-годишния дядо Кръстан Мичев. Той доживял до 1906 г. и разказът му е записан в спомените на белочерковския летописец свещеник Петко Франгов.
Според дядо Кръстан, Илю (Илия) Чорбаджи е роден в Копривщица и бил много вещ търговец, който след 1835 г. години наред изкупувал „беглика“ в с. Горни турчета. Тогава бил 37-38-годишен. Събирал „беглика“ и от околните села: Павликени, Михалци, Долни турчета (дн. Стамболово), Вишовград и др.
Известно е, че по това време турското правителство е продавало тоя данък на частни лица (търговци). Това ставало чрез търгове, чрез наддаване. Правителството обявявало, че се продава с наддаване „десятъка“ на беглика за няколко села и като се появявал наемател, той внасял в хазната условната сума, а след това започвал сам да събира от населението десятъка в натура – т. е. да взема десетата част от овцете, а после продава добичетата в своя полза.
Село Горни турчета (наричано и Мурад бей) било пункт, в който се събирали такива овце. Бегликчия тук от доста години бил Илю Чорбаджи. Най-добре той се чувствал в Бяла черква, където се сближил много с местните хора и усетил у тях повишен интерес към това какво става „на юг нататък Балкана“, как живеят българите там, с какво се занимават. Илю разказвал увлекателно, а горнотурченци лакомо поглъщали новините.
Виждайки тяхната любознателност и по-прогресивно мислене, Илю Чорбаджи като понапечелил парици от тоя занаят, решил да направи благодеяние на селото, като дарил средства за построяване на училище за децата на Горни турчета.
Споменатият белочерковски летописец Петко Франгов споделя следното, което е записал от стари хора: „Тук той бил известен като човек народолюбив и истински българин, който пламенно и искрено желал да свести своите сънародници. В него се забелязвало искра да повдигне народното просвещение. Той често спохождал нашите селяни, живял доста добре с тях и най-после станал причина да се създаде тук и училище или келия, както тогава се наричаха нашите начални учебни заведения. Неговата разпаленост за народното ни освобождение още тогава личала, но не можело да се постигне това освобождение, докато народът ни не се просвети.
„След години училището ще ви роди друго нещо, но аз не ще бъда жив до тогава!“ – казвал Илю Чорбаджи на нашите селяни… И явно какво е „пророкувал“!
След построяването на училището Илия – Илю Чорбаджи поискал да остави за себе си спомен за своите добри приятели – горнотурченци.
Франгов пише:
„Ето какъв надпис е спазен над вратите на построената от бегликчийския руфет през 1835 г. келия: „Илю Чорбаджи от Копривщица келия (1835г.), Бигликчискиа руфеть направи тазика“. (този надпис бил поставен върху дъска над входа).
И до днес хората в Бяла черква изпитват дълбока благодарност и признателност към основателя на тяхното първо училище. За този първи разбудител към просветата в Долни турчета и сега у населението има запазени най-добри спомени.
В ония тъмни времена, когато гръцката злоба и фанариотското коварство са изпълвали целия простор, за да съкрушат веднъж завинаги българската книжнина и българските училища, Илю Чорбаджи турил основата на просветата в Бяла черква.
В читалищната летопис на населеното място се споменава за тоя истински българин така: „През 1835 г. някой си Илю Чорбаджи, беглекчия от Копривщица, основал първото училище (келия) в селото ни. В тая келия нашите селяни учили „наустница“, „псалтир“, „светче“, „апостол“, „исторически нравоучения“ и др.”
„След тая келия се родиха по-други хора със съзнание и напредничавост“ – отбелязва Петко Франгов. Навярно свещеникът намеква за по-нататъшното развитие на образованието и културата и издигане на българщината в селото. Интересно е, че в годината, в която се открива „келията“ – 1835 г., се ражда учителят – революционер Киро Петров Занев – Бачо Киро, който само 13-годишен вече става даскал!
Илю Чорбаджи квартирувал у Бяла черква в дома на Христо Бакев. Така се сближил с хазаина си, че станал „възприемник“, т. е. кръстник на момчето му, което кръстили Петър. Когато вече станал мъж, Петър нарамил пушка и заедно с чета от 102-ма другари от Бяла черква, начело с Бачо Киро и войводата поп Харитон, взима участие в 9-дневните сражения в Дряновския манастир.
Преди Руско-турската война през 1877/78 г. Илю Чорбаджи отишъл да прилага „занаята“ си някъде в Берковско, но споменът у белочерковци останал незаличим с години. След Освобождението видни хора от Копривщица се заинтересували неслучайно от биографията на Илю Чорбаджи и тъй като научили, че е живял в белочерковския край, в който най-известна личност е свещеник Франгов (бил 3 пъти народен представител) – до него от Копривщица било пратено писмо от някой си П. Милев (под давлението на Каравелов) – с цел да научат нещо от спомените на белочерковци за Илю Чорбаджи. Ето и самото писмо без съкращения:
„До Н. Благоговейнство отца Франгов в с. Бела Черкова Благоговейни отче,
От два дни господин Каравелов е тук. В един разговор стана дума за постройката в селото ви на училище от некой Илия Чорбаджи от бегликчиския руфет. Доколкото можахме да установим от стари хора, тоя Илия излиза да е Илия Каблешков, най-старият брат на Каблешковци, чича на революционера Тодор Каблешков. Той дълго бил бегликчия именно по вашите места. Убит е в Берковско на 1858 г. на около 60-годишна възраст. Не остава прочее друго нещо, освен да проверите тия паметни сведения и ги сравните със запазените у вашенско спомени за Илия Чорбаджи, за да се окончателно установи, дали сте верни в нашето заключение!
Г-н Каравелов ме натовари да ви поздравя и явя горното.
Желал бих да зная какви са спомените за Илия Чорбаджи във вашенско и дали следователно сме прави.“
С поздрав (подпис) П. Малев
г. Копривщица, 12 февруарий, 1902 г.“
След това писмо се установява, че наистина Илия Чорбаджи е от рода Каблешковци и е чичо на Тодор Каблешков, загинал в пламъците на Априлското въстание през 1876 г. Снимка от чичото няма оцеляла, няма и рисунка, но според преданията Тодор Каблешков както по физиономия, така и по дух имал прилика с Илия Каблешков.
Защо е бил убит Илю и от кого в Берковско? Много е вероятно това да е станало заради пари от вилнеещи тогава турски къръсердари. Тогава никак не е било безопасно за живота и имота на хората. Когато търговец пътувал по села и градове, „трябвало да бъде облечен в турски костюм и въоръжен, след като си земне позволителен билет да носи оръжие“. Но и такива хора нерядко са били убивани по пътищата.
Свещеник Петко Франгов пише: „Заслужившите народни хора рядко умират от естествената си смърт. Както и да е за селото ни Илю Чорбаджи направи много добро: пръв и на свои средства построи училище – (келия), и неговото име и памет вечно ще се помнят.
Източник: desant.net
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
