В светлия и слънчев ден на Илинден 1905 г. в семейството на журналист и учителка се ражда една от най-забележителните бъдещи български певици – Илка Попова.
Момичето е красиво, с големи кадифени очи, които дългите клепачи правят още по-загадъчни. Стройна, грациозна, тя започва да танцува балет, но скоро се запалва по театъра, рецитира стихове и монолози.
А посетила спектакли на „Фауст“ от Гуно и „Трубадур“ на Верди, съдбата й е вече решена. В квартала, в училището, сред роднините, навсякъде образува оперни трупи, където е Леонора и Маргарита и най-впечатляваш Мефистофел, който я преследва денонощно. Светът й започва и свършва с операта.
Започва да взема уроци при най-изтъкнатия музикален педагог – баса Иван Вульпе, който е изненадан от широкия диапазон на гласа й и красивия му тембър и я взема за студентка в Консерваторията, макар и едва на 16 години. И не навършила още 18 г. тя дебютира на сцената на Операта като Амнерис в „Аида“, а скоро издава и плоча с български народни песни.
Още студентка се омъжва за младия цигулар виртуоз Саша Попов. А едва взела диплома, въпреки нежеланието на родителите и съпруга, заминава за Италия и после, по съвета на дъщерята на Добри Христов Лиляна – за Франция.
Годините са най-тежки за нея, от къщи не получава нищо, гладува и износва дрехите на учителката си Фелия Литвин. Но започват гастроли – в Бордо, в Париж, където играе централни роли. В Гранд Опера в Париж цели 10 години ролята на Далила на Сен-Санс е само нейна.
Следват гастроли в Италия, Испания, Франция, Белгия, Швейцария, вестниците навсякъде се изпъстрят със суперлативи:
„Единствена, неповторима, глас, който се ражда веднъж не на 100, а на 1000 години.“ Случва се за един месец да пее в 38 представления, винаги безупречна като глас и артистичност. Партнира на най-големите световни певци: Джили, Джина Чиня, Лина Палиуги, на великия Шаляпин, под палката на Тосканини, Тулио Серафин и др. За първи път в най-престижната опера – Миланската скала, се чува името на България чрез нейната удивителна певица. А в Рио де Жанейро и Лос Анжелис, в Буенос Айрес смятат за своя велика радост да чуят блестящата „Българска роза“.
Тя редовно посещава и родината си, участва в оперни спектакли и концерти из страната. По време на войната пее в концертни бригади по градове и села – арии из опери, песни от Чайковски, Бетовен, Глинка, Алябиев, П. Стайнов, Д. Христов, Владигеров, създава неповторими образи на сцената. Между всички суперлативи на критиците Ив. Камбуров пише: „Нейната Кармен е най-високото постижение – тя е колосална в игра, глас, темперамент, танц”.
Людмила ДИМИТРОВА
Източник: tretavazrast.com
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
