Илия Блъсков – белетрист в мемоаристиката

„Новите времена след Освобождението ни въведоха у нас и нов живот, нови нрави и нови стремления. Почти всичко от миналото ни се подложи не само на изменение, но още се предаде и на забвение. В живота на нашите селяни са съществували много добри качества и доста похвални добродетели, които не би трябвало да се забравят: те заслужават да се помнят и приказват, заслужават да се опишат… Тия от младите си години, които са и най-впечатлителни, аз съм бил честит да ги прекарам помежду тия от нашите селяни (на североизточната страна на нашето отечество), на които добродетелите въобще у нашенско са рядкост. Живял съм и помежду власи, и между гърци, и между сърби, но аз не срещнах у тях това неусипно трудолюбие, това искрено гостоприемство, тая учтивост и целомъдрие у младите, това благоразумие у старите, каквито у нашите добри селяни. А всички тия са мили и драги за мене, още повече за това, защото са безвъзвратни, защото са на изчезване, а защо да не са мили и драги за всеки българин, особено за младите, с какви трудове, с какви мъки, как бедно, как оскъдно се е прехранял нашият неотдавнашен селянин при всичко това той благодарение на неговите не порочни нрави пак е бил здрав и читав. Беден дор и до коматче хляб, но дойдеше ли ред да се поиска неговата помощ за въздигане църква, училище, то не оставаше назад с помощта си от другите свои съседи-едноселци… с каква детинска радост се е радвал нашият брат селянин на своите религиозни обряди и народни обичаи, като често пъти ги е подслаждал със свои стари народни песни и по тоя начин е прекарвал усилните си години с благодарности и донякъде с удоволствие.“

Илия Рашков Блъсков

Илия Блъсков е роден на 9.II.1839 г. в Клисура. Син е на възрожденския учител и книжовник Рашко Блъсков. Първоначално учи при баща си. През Кримската война е шивашки чирак в Силистра. При оттеглянето на руските войски от България стига с тях до Браила, където става продавач и слуга в манифактурен магазин. През 1856 г. се завръща и чиракува в с. Калипетрово. Аптекарски ученик е, а след това абаджийски чирак в Силистра. През 1857 – 60 г. учителства в с. Айдемир. През 1860 г. учи в Шумен при Добри Войников и Андрей Гранитски, а по-късно е назначен и за учител. Там и след Освобождението е учител, инспектор, преподавател в Учителския институт и в Девическата гимназия.

Книжовната дейност на Илия Блъсков започва след Кримската война. Първоначално превежда религиозни съчинения, сътрудничи на сп. „Духовни книжки“ с нравствено-дидактични статии.

Първата му оригинална творба „Изгубена Станка“ се появява през 1865 г. Написана е по действителен случай, разказан му от свещеника, изповядал хайдут Жельо и под въздействието на „Нещастна фамилия“ от Васил Друмев и „Предвестник горскаго пътника“ и „Горски пътник“ от Георги Сава Раковски, тя отразява актуални моменти от българската действителност, изобразява някои обществени и лични прояви на българина, свежестта на българската природа. За първи път в новата българска литература той описва баталистични картини правдиво, интересно и реалистично. Академик Петър Динеков казва:

„Илия Блъсков е първият художник на природата в нашата белетристика, въвежда в българската литература пейзажа на Добруджа, Дунава и Делиормана: реализмът на природните му описания представлява нова стъпка в развитието на реалистичния художествен метод изобщо… Описанието на Делиормана Вазов е използвал в своя голям разказ „Една одисея из Делиормана“. Повестта е привличала и с простотата и яснотата на своята композиция, с естествения тон на разказа, с увлекателността на интригата, с живостта и непосредствеността на езика си. Затова и Владиков в „Хъшове“ е могъл да се обърне с остра бележка към Македонски: „Срам и позор, че не си чел още „Изгубена Станка“. Конска глава!“ В повестта е направен опит да се пресъздаде образът на хайдутина, отправя се косвена критика срещу политическия гнет, утвърждават се нравствените добродетели на народа.“

Във втората белетристична творба на Илия Блъсков „Злочеста Кръстинка“ правдивите картини от живота на българското село през Възраждането са подчинени обаче на консервативно-романтичните схващания на автора, говорят за тъгата по отиващата си идилия.

Петър Динеков пише:

„За предмет на изображение Блъсков взема съдбата на едно семейство. Това е една нова „нещастна фамилия“, обаче причините за нещастията не идват отвън, от обществено-политическите условия, от произволите и потисничеството в турската държава: те са от нравствен характер и се коренят в морала на главния герой – учителя Лулчо. Описана е разрухата на едно семейство вследствие на нравствената поквара… Пристигайки в Букурещ, Лулчо се поддава на леки съблазни, събира се с морално неустойчиви и покварени хора, изоставя жена и пет деца. Когато след много години се завръща в родината опустошен физически и морално, грохнал и състарен, той намира пет гроба… останала е жива само Кръстинка… в тази повест наблюдаваме обществения живот в село (назначаването на учители, изграждане на училища и черкви, съвещания на старейшините), присъстваме на селски сборове, веселби, обичаи, хора, панаири и т.н.“

Третата повест на Блъсков „Пиян баща, убиец на децата си“ въвежда тезата: вредата от пиянството. В предговора си към нея той се спира на развитието на пиянството в България и посочва задачата си – да опише такъв пияница, който погубва цялото си семейство. В нея проличава влиянието на Каравеловата повест „Маминото детенце“.

Останал верен на концепциите си за морално-разрушителната сила на цивилизацията, Блъсков не разбира настъпилите промени в обществения живот, бита, морала, културата. Пише разкази и повести –„Донка хубавица“, „Стоянчо и др. в тоя дух. Побългарява „Две сестри, Добра и Грозданка“, „Азаил и неблагодарний селянин“, „Рада Клюкарката или хлевоуста жена“ и др.

След Освобождението той издава поредица популярни книжки: „Градина – книжка за домашно прочитание на всекиго“, „Ред съвременни книжки“, „Книжки за народа“, „Войнишка китка“, „Духовни книжки“ – излизат 40 такива книжки. Те съдържат някои преведени или побългарени разкази от Гаршин, Гогол, Глишич и др. Автор е и на мемоарите „Спомени из ученическия, училищния и писателския ми живот“ (1907 г.), „Материал по история на нашето възраждане“, „Спомени из народния живот“.

Илия Блъсков умира на 13.VIIІ.1913 г.

Д-р Александър ТОНЕВ

Източник: tretavazrast.com