Редица легенди се носят за извора, който тече до една от най-древните и мистериозни църкви у нас – „Св.Св. Теодор Тирон Теодор Стратилат“ в село Добърско.
Една от най-интересните истории за извора разказва, че на път от Беласица планина към Рилския манастир ослепените Самуилови войници се натъкнали на изворчето-аязмо и решили да пренощуват до него.
На сутринта вече били затрупани от дълбок сняг и решили да останат да презимуват в Добърско. Миейки раните на прободените си очи, много скоро болките на войниците не само затихнали, но някой от тях дори успели да прогледнат, твърди се в легендата.
Според друго предание към днешното село Добърско се насочили само ослепени Самуилови войни, без виждащите предводители, които Василий II Българоубиец оставял на всеки 100 войници. Те били родом от съществуващото вече на това място войнишко селище.
Близките им ги посрещнали и лекували очите им с водата от аязмото. Правдоподобната легенда според историците е смесица от горните две. Хилядите ослепени, водени по пътя от местни свои братя по съдба, тръгнали да търсят изцеление в мощите на свети Иван Рилски, но зимата ги задържала в селището, което днес се нарича Добърско. Пролетта дошла и слепите момци тръгнали по всички посоки да търсят препитанието си.
Много от тях се върнали още същата есен и заразказвали, че са оцелявали с просия. А който е могъл и да пее старинни български песни, е печелел повече. Така в днешното Добърско е била създадена певческа школа на слепците, която е просъществувала до началото на ХХ век.
Самата църква в Добърско също е един от най-уникалните паметници у нас. След редица изследвания се оказва, че е вкопана в земята трикорабна базилика, без камбанария, в която са изографисани над 460 светци и библейски сюжети на изключително малка площ – 8,37 х 6.50 х 5.20 метра. Някой казват, че църквата отвътре представлява една илюстрована Библия. В този си вид храмът е построен през 1614 година.
Пред нейния олтар в земята е вкопана каменна плоча с издялан на нея двуглав орел със скиптър и жезъл, като според замерванията това е мястото с най-голямо енергийно поле. Разчетено е, че плочата е положена през 1122 година – 5 века преди построяването на църквата.
Тогава вероятно храмът е бил византийски, а през 17-и век българската църква в днешния й вид е била надграждана върху основите на старата.
Най-уникалното в църквата са двата неподражаеми иконописа – „Преображение Христово“ и „Божие Воскресение“. На първата Христос е изографисан като астронавт, който излита в небесата, седнал в ракета.
На втората пък се приземява в космическа капсула, за да възкреси мъртвите на Земята. Познанията по астронавтика на зографите през 17-и век са впечатляващи сами по себе си. Друг интересен факт е, че единствено в този храм и в Хилендарския манастир на Атон св. Георги и св. Димитър са изографисани в цял ръст, навсякъде другаде те се пресъздават яхнали кон. Тук за първи път е изографисан и св. Кирил Философ. Това е и единствената православна църква, в която са нарисувани над 30 женски образа, в другите са едва 5-6. Пресъздаден е и сюжетът как Господ лекува с вода очите на двама болни, което отново напомня за Самуиловите воини.
Любопитно е, че през всички сезони на годината температурата в храма е постоянна – 15 градуса. Това е и една от причините, че стенописите не са реставрирани нито веднъж през вековете, но са в идеално състояние, а цветовете им все така ярки. Другото, което запазило така добре рисунките, е дебелият слой сажди от свещите , който се е натрупал през вековете. Въпреки, че през 1973-1978 е почистен, все още времето не е успяло да ги увреди. Интересен е и фактът, че всички надписи по стенописите и иконите в храма „Св.св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат“ са на старобългарски език, въпреки, че по това време навсякъде текстовете са били на гръцки.
По откритите малко над селото останки от керамична пещ за тухли и керемиди археолозите предполагат, че Добърско е било населено още през III – IV в. сл. Хр.
Първият писмен документ, достигнал до нас обаче, е грамотата на цар Иван Шишман от 1378 година, където селото се споменава като подчинено на Рилския манастир под името Гнидобротско. Легендата разказва още, че самият цар Иван Шишман се е венчал някъде по това време в мистериозната църква.
Името на днешно Добърско идва някъде от Х век. Тогава се появяват и богомилите. Точно те са тези, които се опълчват най-много на Византия, когато завзема България в началото на ХI век. Пред името „братско“ византийските събирачи на данъци прилепили гръцката дума“конида“, като го произнасяли „Конидобратско“, което означавало „гнидаво, недостъпно, трудно за управление братство“. После селото станало Гнидобротско, Недобърско и от 1912 година официално в регистрите е вече Добърско.
Източник: barko4.com
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
