През 1218 г. на царския престол в Търново се възкачва цар Иван Асен II, при когото Българската държава става могъща първостепенна сила в Източна Европа с граници до три морета – Черно, Егейско и Адриатическо.
Исторически сведения сочат, че царят е покровителствал църкви, манастири, отнасял се благосклонно към богомилите, водил политика на мир и разбирателство със съседни страни и католическия Запад. Освен че постигнал стабилитет в международния живот, Иван Асен II поощрявал търговията, занаятите и духовните изяви на поданиците си. В чест на победата му при Клокотница е издигната каменна колона в търновската църква „Св. 40 мъченици“ като владетелят е титулуван „Цар и самодържец на българите“, а в житието на Иларион Мъгленски се споменава, че той като цар е властвал над гърци, франки, сърби и албанци. Подчинени му били всички градове „от море до море“.
От 1231 г. датира надписът на Асеновата крепост край Асеновград, в който Иван Асен II е наречен „Цар на българи и гърци, а също и на други народи“. През 1237 г. той се жени за Ирина Комнина – дъщеря на епирско-солунския деспот Теодор Комнин. Заедно с нея в Търново идва свита от придружители. Един от тях е Анонимният поет от Епирския деспотат, който посвещава на върховната царска семейна двойка прочувствени стихотворения. Ето какво е сътворил в чест на царя поетът, чието име не е известно, но с творбата си дава представа за развитието на словесното изкуство в първата половина на XIII век:
На цар Иван Асен
От леглото си вдигни се ти, мизийски господарю,
и засветил ката фосфор, спри до брачното си ложе!
Ето — слънцето изгрява, заблестява светлината.
От отблясъка на слънце ти изглеждаш по-сияен,
ти си от деня по-хубав и по външност най-приятен.
Ти, сияеща царице, дом на прелести безбройни,
ти, венец от лунни багри, ти, на слънцето потомка,
засияла като фосфор ,спри до брачното си ложе!
Нямаш нужда от украси и заместващи ги средства.
По природа си красива, имаш кипреща се прелест,
като слънце над звездите бдиш с лъча на красотата.
Както слънцето възхожда над земята, тъй да свети
царствената ни потомка със съпруга си преславен!
Не залязвайте навеки и навеки тъй блестете
ти, царю красив Асене, ти, ти, владетелко Ирино!
…
И макар да знам, че почвам нещо дръзко и голямо,
правя нещо аз, което недостойните не правят.
Ако аз се назовавам роб на царството в молбата,
смея ли да се обърна в тоя миг към тях с възхвала?
Тъй като човек въздигнат, който също подражава
на Христа, му подобава и нищожните да чуе,
като негов роб естествен и сред дръзките най-дребен
аз на царство ти поднасям тия стихове и моля
да ми бъдеш благодетел според царската си милост,
да постъпиш благосклонна и да не забравяш роба
и доколко е възможно, да го наградиш достойна.
Тук за пояснение трябва да споменем, че в средновековната поезия владетелят е бил отъждествяван със слънцето, а неговата благоверна съпруга е оприличавана на луна. Анонимният поет вероятно е написал стихотворението през 1237 г. като благослов за бракосъчетанието между Ирина и цар Иван Асен ІІ.
Автентичен образ на царя до нас не е достигнал, но нашата сънародничка Дора Николова – Битау, която живее и работи в Италия, е пресъздала образите на това царско семейство след проучвания и изследвания в картина, изпълнена в стила на българската икона на златист фон върху дървена плоскост с размери 75 – 100 см.
Венцеслав ПЕЙКОВ
Източник: tretavazrast.com
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
Comments are closed.