Иванаки Йонков Кюркчията – един от главните ръководители на Заверата

Иванаки Йонков Кюркчията е родом от село Вратца (дн. Стефаново/Старо Стефаново), Ловешко, а не от град Враца, както се казва от някои изследователи.

Известно е, че през Средновековието селото е било със специален статут на войнуганско село и като такова е ползвало множество данъчни привилегии.

Войнуганите или войнуците са пълноправни бойци в армията, участвали в походите облечени в ризница, откъдето идва и названието им „войнугани”. Имали са право да притежават наследствени земи и всъщност са били част от военната класа.

Етимологичният характер на голямата част от изброените във войнуганските списъци имена от селото (Драгню, Радивой, Добриян, Радмун, Добродан) навеждат на мисълта, че заселниците във Вратца са били тясно свързани със средновековната крепост Ловмч (дн. Ловеч). Възможно е селището да е възникнало в XV в. след завладяването на крепостта от турците и изселването на нейните обитатели към планината или, още по-вероятно, да е съществувало и преди падането на Втората българска държава под османско робство като ловно имение на владетелския род от Ловмч (планината наоколо и досега е богата на дивеч, предимно глигани).

Като младеж Иванаки изучил кожарския занаят в Ловеч, където посещавал и училище. След завършване на обучението си, той по обиколил някои близки държави и отседнал трайно в Търново. Младия кюркчия бързо увеличавал капиталите си и се издигал в кюркчийския еснаф, като в началото на 30-те години на 19 век, вече бил първомайстор на целия кожаро-кожухарски (кюркчийски) еснаф в Търново. Под неговото ръководство бързо била реорганизирана работата по европейски на целия кюркчийски еснаф. Еснафа е обработвал огромни количества сурови кожи за нуждите на османската армия, която била обувана и обличана главно с български кожи. С това най-вече се е славел българския производител още от ранното средновековие – с кожарския занаят.

Така Иванаки става един от най-богатите хора в Търново и от главните ръководители на може би най-яркият порив на българите към национално освобождение през първата половина на XIX век – „Велчовата завера”.

След Руско-Турската война от 1828-1829 г., надеждата за близко освобождение на България с помощта на Русия се засилват. Основен двигател на тези стремежи става капитан Георги Мамарчев – българин на руска служба, участник във всички акции на Русия срещу Османската империя от началото на XIX век. След изтеглянето на руските войски от балканските райони, той е назначен за комендант на Силистренската крепост. В Силистра капитан Мамарчев и неговият приятел Васил хаджи Вълков замислили да организират бунт, за да предизвикат намесата на Русия. Те установяват връзка с патриотично настроени българи от Търново, сред които главните организатори стават Велчо Атанасов – Джамджията, Никола Гайтанджията (първомайстор на гайтанджийския еснаф), Иванаки Йонков – Кюркчията (първомайстор на кожаро-кожухарския еснаф), известния майстор строител Димитър Софиянлията, игумена на Плаковският манастир „Св. Пророк Илия” архиерей Сергий , еленчанина хаджи Йордан Брадата и някои други.

През 1834 г. те започват подготовка за въстание. Организирана е съзаклятническа мрежа в Търновско, Еленско, Лясковско, Габровско, Дряновско, Ловешко, както и други по-отдалечени райони. Плаковския манастир станал щаб на бунтовническите кроежи, където се съставяли плановете за провеждане на въстанието, което трябвало да бъде обявено на Великден, месец април 1835 година. Основната цел на въстанието била образуването на автономно българско княжество, което да стане база за бъдещите освободителни борби.

Под формата на строителни работници-дюлгери в Търново били съсредоточени стотици българи, готови по даден знак да се заловят за оръжието. Иванаки Кюркчи довел от родното село Вратца и от съседното на него Българене в Търново голяма група българенци, вратцалии и присъединилите се към тях родолюбиви българи от околните ловешки села.

Според плана в ударната сила на „Заверата” трябвало да бъдат включени и двете хиляди работници на майстор Димитър Софиянлията, който бил нает от турските власти да възстанови Варненската крепост, пострадала от военните действия през 1828 – 1829 г. След първия успех на въстанието бунтовниците под негово ръководство е трябвало веднага да блокират старопланинските проходи, за да не могат да преминат турски войски от Южна България.

Важен момент във въстанието трябвало да бъде завземането от бунтовниците на старата българска столица Търново, и от хълма Царевец да се провъзгласи свободната българска държава начело с Велчо Атанасов – който щели да провъзгласят за княз на Търново, където да остане като губернатор и Иванаки Йонков – който трябвало да бъде провъзгласен за Видински княз-губернатор и да замине с неговите въстаници да вдигне народа в Ловеч, Враца и Видин, и след като прочисти тези области от турците да се установи във Видин. Отец Сергий е трябвало да поеме новооглашената българска църква, като неин първи епископ.

Това показва стремежа на заговорниците да възстановят българската държавност във вид близък до преди турските завоевания – с два държавни центъра: Търново и Видин. Те са смятали всичко това за напълно реално и постижимо, имайки пред себе си положението в съседните на България територии – Влашко, Сърбия и др.
Подготовката се изразява в набавяне на оръжие и боеприпаси, шиели се специални униформи, калпаци и знамена. Съзаклятниците провеждали и военни упражнения, строй, стрелба.

В самото навечерие на бунта, в началото на месец април 1835 г., еленският чорбаджия Йордан Кисьов извършва предателство, типично по български и разкрива заверата на турската власт. Турските власти действат светкавично. В последвалото тежко сражение при Плаковския манастир участвали и хайдути от дружините на Иван Аврамски и Куман войвода, монаси от манастира и селяни от околността. Въстаниците били разбити, а ръководителите на въстанието задържани. За изтръгване на признания за заговора турците подложили на жестоки изтезания арестуваните бунтовници. Те се изправят достойно пред съда и бесилката и не издават никого, като по този начин спасяват мнозина заговорници от смърт.

Не е възможно да се установят точните имена на участвалите в Заверата, защото списъците на мнимите „дюлгери“, дошли в Търново, веднага били унищожени след предателството на чорбаджи Йордан. Велчо Атанасов, Димитър Софиялията, хаджи Йордан Брадата и Никола Гайтанджията са обесени в Търново на 4 април 1835 г. Отец Сергий също е измъчван, но предвид духовния му сан, не е обесен, а бива заточен в Мъглижкия манастир, където не могъл да се възстанови и починал през следващата 1836 г. Мамарчов като руски поданик е заточен на остров Самос, където умира през 1846 г.

Единствен Иванаки Йонков – Кюркчията е изпратен във Видин по личното настояване на управителя на пашалъка Хюсейн паша, който държал да се запознае лично с него, заради обвиненията на предателя, че Иванаки е трябвало да бъде обявен за Видински княз (губернатор). А именно Видин е бил военния и граждански център на пашалъка, а не Търново. Иванаки Кюркчията е обесен в Ловеч на 14 април 1835 г.. След обесването на Иванаки на площада в Ловеч, българенци, вратцалии и останалите от неговата група побързали да се приберат в селата си, без обаче да паднат духом и да го забравят.

Точно 30 години след смъртта на Иванаки Йонков, през 1864 г. местните хора от родното му село издействали султански ферман за стоителството на църквата „Рождество Богородично“ в двора на Иванаки, предоставен от неговите наследници, Църквата е била за времето си една от най-големите в района.

По-късно през периода 1880 – 1882 г. на място на първата черква е построена църквата „Рождество на Пресвета Богородица”. Градежът е дело на Уста Генчо Кънчев от Трявна – един от най-големите майстори на българското възрожденско строителство, ученик на Кольо Фичето. Черквата е интересна със своите оригинални стенопис и иконопис, За нейното изографисване средствата са дошли от ктитори, а иконите са дарени от местното население. Изографисана е от дебърския художник Руселим Дичев, който освен църквата е изписал различни алафранги и други не типични за този регион фигури (предимно с растителни мотиви) по стените на много от къщите в днешния Архитектурен резерват Старо Стефаново,

Сама по себе си черквата представлява един архитектурен шедьовър в църковното строителство през XIX в. – кръстокуполна трикорабна базилика с просторен, широк нартекс и масивна каменна снага, със здрави колони по средата и сводести прозорци. Официално е осветена през 1891 г.

През 1978 г. черквата „Рождество на Пресвета Богородица”, построена в двора на Иванаки Йонков – Кюркчията е обявена за паметник на културата.

В бившия двор на Иванаки Йонков, станал двор на черквата, по стар български обичай е построено през 1906 г. едно от най-големите средношколски училища в региона (вече затворило врати), което е събирало децата не само от селото, но и на съседните.

През 2010 г. във връзка с навършването на 175 години от обесването на Иванаки Йонков, Националното Движение „Достойни за България“ тържествено постави мемориална мраморна плоча в родното му село Вратца.

Източник: geni.com

Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!