Зографският манастир е единственият български манастир в Света гора – в Атон. Наречен е на името на Св. Георги Великомъченик – Зограф.
Според преданието св. Зограф сам се изписал на икона при основаването на манастира.
Основан е в 898 г. от братята Мойсей, Аарон и Йоан, българи от Охрид.
Тази светиня не е преставала да бъде българска. Била е щедро обдарявана от българските царе Иван Асен ІІ неговия син Калиман I.
Дарения са правели и много други християнски владетели, главно молдовският Йоан Константин Антиох.
През времето на патриарх Евтимий Търновски, който живял и учил там, Зограф имал прочута школа за духовници. Тук първият български историограф отец Паисий завършил в 1762 г. своята „История славяноболгарская“, оригиналът на която и до сега се съхранява в манастира.
В началото на миналия век Зограф е пращал в България много калугери таксидиоти, които събирали помощи или канели поклонници. По време на турското владичество у нас таксидиотите предпазвали непросветените българи от гърцизма и от домогванията на гръцката църква. Те отивали дори в най-затънтените кътове и отваряли временни или постоянни килийни училища.
Днес Зограф е един от 20-те суверенни манастира в Светогорския полуостров – другите са гръцки – 17, руски – 1, сръбски – 1. Територията му заема 1/20 част от цялата повърхност на полуострова.
Състои се от една няколкоетажна, с внушителни размери каменна сграда, части от която са били поправяни и иззиждани през разни времена.
В миналото е бил богат манастир и притежавал грамадни имения (особено в Бесарабия – 200 000 декара гори), но след Световната война имотите му били заграбени или отчуждени.
В Зограф се съхранява най-старият ръкопис с кирилица – продавателен акт от 980 г., върху който игуменът на манастира Макарий се е подписал с кирилица.
В манастира е открит старобългарския глаголически паметник -Зографското четириевангелие, наречен Codex Zographensis. В 1860 г. братята-основатели го подарили на цар Александър II, който го поставил в Петербургската царска библиотека. Неговият текст бил обнародван в Берлин през 1879 г. от големия славист Ягич.
Днес в Зографския манастир се подвизават около 90 монаси от Македония и България.
През годините на своето съществуване Зограф е дал 26 свидни жертви – отци и монаси – в борбата срещу езическите домогвания, известни като Зографските мъченици. На някои от тях имената не се знаят, но са записани в Книгата на живота. В писанията на Светата църква тези страдалници са наречени „богоозарени светилници, благи и мъдри наставници, строители на благочестието, грижовници в житейски нужди, духовни звезди, явили се видимо над Зографската обител. Надарени от Бога с чудотворство, те изгорели в огъня от любов към Господа. Техният подвиг е обезсмъртен в хвалебствени песнопения. В псалтира четем: „Радвайте се, Тома, Варсануфие, началници на този божествен лик. Радвайте се, Кириле и Михее, честни подвижници и изповедници.
Радвайте се, Симеоне и Иларионе, избрани Христови раби. Радвайте се, Иакове и Иове, изрядни служители на Пресвета Троица. Радвайте се, Киприане и Саво, чудни защитници на Православието. Радвайте се, Иакове и Мартиниане, дръзновени изобличители на нечестието. Радвайте се, Козма и Сергие, мъдри последователи на светоотеческите предания. Радвайте се, Мина и Йосифе, славни победители на латиномъдрите начинания. Радвайте се, Иоаникие и Павле, получили от Господа мъченически венци. Радвайте се, Антоние и Евтимие, приели наследието на вечните блага. Радвайте се, Дометиане и Партение, светлоликуващи в небесните обители.
А в молитвата към мъчениците се казва:
„О, свети угодници! Молете човеколюбивия Бог да запази своята Света църква и нашите манастири, и всички православни християни от видими и невидими врагове, от всякакви беди, напасти и скърби, постигащи ни внезапно. Нека Бог, по вашите моления, ни закриля в мир, тишина и покой. Вие изповядвахте православната вяра и положихте душите си в нейната чистота.“
Александър МИХАЙЛОВ
Източник: tretavazrast.com
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
Comments are closed.