Малцина са днес гражданите на София, знаещи за отдавна несъществуващите унищожени храмове, които векове наред са били неизменна част от духовното сърце на града.
Недоумяващо е,че тези светини оцелели през вековете османско робство,са разсипани именно след Освобождението,от „строителите на съвременна България“.Още по-тревожен е фактът,че това разсипничество продължава и днес.И няма как да не е така,както казват „който не познава историята,е осъден да я повтаря“,и по-точно,да повтаря нейните грешки. Цялата следосвобожденска история на София минава под знака на непознаване историята на София,което води до унищожаването на нейните паметници и духовни бисери. А унищожаването на светините и паметниците води до още по-слаба памет,още по-пълно невежество и десакрализация.
Три пъти се е повтарял този порочен кръг в следосвобожденската история на града: първият път е при кметуването на Димитър Петков (1888-1893 г.)-смелият строител на нова(европейска) София;вторият път е през 50-те години на ХХ век при т.нар. „социалистическо строителство“ и за пореден,трети път,това безумие се случва в наши дни(края на ХХ и началото на ХХI в.).През всичкото това време се срещат аналогии на стремеж към някакви (наложени,натрапени..) ценности,съвсем чужди на изконното християнско духовно и културно наследство на град София.
Не е за вярване,но заплаха от разрушаване е била надвиснала дори и над древната базилика „Св. София“.За нея Константин Иречек в своите „Пътувания по България“ (1888 г.) пише:
„Вътрешността на църквата сега служи за склад на газ, употребяван за градското население. По едно време сериозно се готвеше събарянето на тази развалина,защото уж покрай палата и многобройните нови сгради изглеждала лошо,ала намериха се хора,които се изказаха остро против такъв вандализъм“.
Ротондата „Св. Георги“ е била спасена чрез намеса на Министерството на народното просвещение,по предложение на тогавашния министър на просвещението Георги Живков,в чийто съвет се вслушва кметът-строител Димитър Петков (1888-1893 г.).По-късно,след 1944 г. по време на Строежа на хотел „Балкан“(„Шератон“),над старинния храм надвисва нова заплаха от разрушение.
След 1944 г. при оформлението на „Ларгото“ се готвело събарянето и на средновековната църква „Св. Петка Самарджийска“,а обезщетението,което трябвало да бъде платено за нея е определено на 500 лв (месечната заплата на софийския кмет е била 600 лв.).Говори се,че храмът е спасен по застъпничеството на Пенчо Кубадински.
Има и един съвсем пресен случай- през 2000 г. са разрушени останките от раннохристиянска базилика в кв.“Лозенец“,за да може на нейно място да изникне безлична жилищна сграда….
В миналото центърът на София е бил наситен със средновековни църкви,голяма част от които били изградени върху раннохристиянски храмове,а броят им,според пътешественика Стефан Герлах, в 1578 г.( „най-тъмните“ години на османското иго) бил 12.Всички те просъществували до Освобождението (1878 г.),но не и след това,когато са разрушени и безвъзвратно загубени 6 софийски светини.И най-невероятното е,че никой не си е направил труда да ги документира,заснеме или нарисува,поради което днес ние не знаем дори как са изглеждали.А това са именно:
– Средновековен църква „Св.Богородица Пречиста“- намирала се е сверозападно от църквата „Св.Петка Самарджийска“(днес от западната страна на бул.“Мария Луиза“,срещу ЦУМ).Тя е била любимата църква на софиянци.Съборена е на 22 май 1889 г. по заповед на тогавашния кмет Димитър Петков.
Особено драматичен е самият акт на разрушаването -след като се разчува за чудовищното намерение на градоначалството,жените от енорията оказват яростна съпротива,били готови на всичко за да спасят светинята.В крайна сметка въпросът бил решен,изпратени са приставите и жандармите,няколко конни стражари и около 20 души от пожарната команда,при което христолюбивите жени били разпръснати(имало е и ранени),и не след дълго пъкленото дело било осъществено….Всичко това узнаваме от тогавашния опозиционен вестник „Народни права“,в който се споменават и имената на някои от отдавна забравените и никъде на друго място упоменати,пазители на Божия храм,това са: Баба Дана Младенова,Стефка Пунчева,Хаджи Олга Калугерицата,Христина Хранова,Младен Стоянов Икимина,Хаджи Дочко Михалев,Стоянчо Стоицов,Петър Величков,Косто Грънчара,Георги Стоянчов.
Съвсем наскоро (2010 г.) при изкопни работи на метрото, в котлована пред ЦУМ е открита източната част на „Св.Богородица Пречиста“. Някой би казал,че това е чудесно-светъл лъч за една светиня,която може да бъде възродена,но уви–вече зидовете й са начупени на парчета и изнесени…За породен път порочната практика се повтаря….и докога,къде е нашата будна гражданска съвест?!
– Средновековна църква „Св.Йоан Рилски“- намирала се е южно от днешните Централни хали,в непосредствена близост до Баня-баши джамия. И тя е разрушена при прокарването на новия градоустройствен план при кмета Д. Петков. През ХII в. Скилица споменава,че в тази църква са се съхранявали мощите на Св. Иван Рилски.Тя е спомената и от Стефан Герлах в XVI в.Атанас Иширков пише,че старинната черква е достигнала до Освобождението като „склад за кожи на един евреин“,а според свидетелства на В. Хаджи Янков, който „…я виждал преди да я сринат и казва, че имала висок таван и стените били зографисани“.
Останките от средновековния храм претърпяват сериозно разрушение през 50-те години на XX в.,при прокарване на колектора по бул. „Мария Луиза“. Малкото останало от старината (основно източната стена, апсидата висока над 2 метра и дълга 5 м) е открито при изкопите за метрото през февруари 2010 г. Част от разкритите зидове са били покрити с двупластови стенописи,които тепърва ще бъдат изследвани от специалисти .За жалост останките от църквата са сполетени от същата участ, като тези на „Св.Богородица Пречиста“ са демонтирани и пренесени в склад, чакащи изследване и евентуално експониране. Дори има предложение част от олтара на разрушената средновековна църква „Св. Иван Рилски“ да бъде вписана в правителствения параклис..
– Средновековна църква „Св.Архангели“- намирала се е непосредствено,северозападно от храма „Св. Неделя“.Тя е поредната жертва на регулацията на града при Д.Петков,като на нейно място не е било предвидено да се построи нещо. През 1883 г. К. Иречек е намерил в църквата 25 старопечатни и ръкописни книги от ХV-ХVII в.,а под варовата мазилка е открил красиви стенописи със старобългарски надписи от 1547 г. Преди събарянето ѝ, и тук никой не си е дал труда да направи рисунка,архитектурно или фотографско заснемане на храма.Може би живописта е съдържала безценни свидетелства за времето, когато тук се е подвизавал учителят на Св. Пимен Зографски (Възродителят на храмовете из Софийско) -Св. Тома Иконописеца
– Средновековна църква „Св. Никола Мали“- намирала се е на мястото зад днешния ЦУМ.От една приписка в богослужебна книга знаем кога е станало унищожаването ѝ: „Знати се кога на 30 Апр. 1891, при служещи свещеник Янакия Иванов и при епитропа Георги Панчов и при настоятелството Тодор поп Иванов,Георги Колев и Георги поп Митков се строши от градски съвет църквата Мали Св. Никола.Кмет Димитър Петков“.Има сведения,че тази църква е била свързана и с дейността на брата на Св. Паисий Хилендарски – Лаврентий,в 1765 г. За отбелязване е,че целият квартал,построен около мястото на разсипаната църква,е бил унищожен от бомбардировките през 1943-44 г.,днес от него няма и помен.Тук в средата на 50-те години на ХХ век е построен комплексът Министерски съвет-ЦУМ. Във вътрешния двор на този комплекс, който двор още чака своята функция има подходящо място за построяването на храм наследник на „Св. Никола Мали“.
– Църква „Св.Лука“- намирала се е някъде в ъгъла между днешните улици „Позитано“(от северната страна) и „Лавале“.
– Арменска църква „Св.Богородица“- според плана на следосвобожденска София се е намирала в близост до средновековната църква „Св.Петка Стара“(южно от нея),на място където днес се издига сградата на Софийската митрополия.
С унищожаването на тези светини е нанесен тежък удар върху духовния живот на София,нарушена е сакралната защита, действала през многовековното съществуване на града.Но все пак,не всичко е загубено,от нас зависи дали ще съберем камъните на разрухата и съградим Божия храм,за да влезем в него и заживеем достойно.
Източник: svetimesta.com
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
