Българската държава, преди да бъде нападната от турците, е била разделена на две царства и девет деспотства.
Двадесетият поред български цар от Второто българско царство е бил Иван Александър. Той е царувал 40 години – от 1331 до 1371 г. Бил много красив на вид и се е женил два пъти.
Първия път за една влахиня на име Теодора, от която е имал трима синове и една дъщеря: Михаил Асен, Иван Срацимир, Иван Асен и Кера Тамара.
Втория път за една еврейка, Сара, която се покръстила и приела същото име като първата му жена – Теодора. От нея царят имал двама синове и две дъщери: Иван Шишман, Иван Асен, Керица и Десислава.
Около 1350 г. надвиснала турската опасност над целия Балкански полуостров.
През 1351 г. византийският император Йоан Кантакузин се обърнал към българския цар и сръбския крал за подкрепа и общи усилия срещу новия враг. Но той не срещнал никакво разбиране, тъй като сръбският крал Стефан Душан използвал вътрешните междуособици на Византия и завладял много земи в Македония.
През 1352 г. турците завладели Цимпе. През 1354 г. завладели Галиполи. Настанили се на Балканския полуостров и нападнали няколко български града в Южна Тракия. Тогава в бой с турците са загинали двамата синове на Иван Александър от първия му брак – Михаил Асен и Иван Асен.
За да лиши от претенции за търновския престол третия си син от първия му брак – Иван Срацимир, царят му дал през 1355 г. да управлява Видинска област, като я обявил за самостоятелно царство. Така държавата на Иван Александър е разделена на две царства и девет деспотства.
През 1371 г. Иван Александър починал и на търновския престол се качил първородният му син от втората му жена – Иван Шишман.
През същата година самовластните владетели на Северна и Южна Македония – двамата братя Вълкашин и Иван Углеш, организирали поход срещу турците. Войските им проникнали в Източна Тракия и се насочили към Одрин. Но на 26.IX 1371 г. двамата братя претърпели поражение и паднали в боя заедно с голяма част от войската си. След тази битка султан Мурад започнал настъпление на широк фронт срещу българските земи. Той най-напред преодолял яките крепости Самоков и Ихтиман. След това проникнал в югозападните български земи, към Битоля, земите на Углеш със столица Сяр и към земите на Вълкашин със столица Прилеп. Тогава синът на Вълкашин Марко приел върховенството на султана.
Владетелят на Велбъждкото деспотство – Константин, също приел васалитета на турците.
От 1373 до 1375 г. под турска власт паднали Средните Родопи и много други градове на цар Иван Шишман в Южна Тракия. Ето защо цар Иван Шишман се принудил да признае върховенството на султан Мурад, като му дал сестра си Кера Тамара за съпруга.
През 1373 г. и Византийската империя станала васална на Турция.
След временно затишие турците отново пристъпили към завоевателни действия.
През 1383 г. завладели София, през 1385 г. – Сяр, през 1386 г. – Пирот и Ниш, а през 1387 г. завладели и Солун.
През 1387 г. сръбският крал Лазар и босненският крал Твърдо са се срещнали със султан Мурад при Плочник и го разбили.
През 1388 г. султан Мурад обявил война на цар Иван Шишман под претекст, че не изпълнявал задълженията си като васал, и настъпил с войските си към Търновското царство. Преминал Източна Стара планина, завладял Шумен, някои други градове и обсадил Силистра. Цар Иван Шишман се укрепил в крепостта на Никопол и се отбранявал храбро. Но след като видял, че е безсилен, поискал мир.
Мирът бил сключен при условие да предаде на турците Силистра.
Едва тогава и цар Иван Срацимир признал върховенството на султана.
След тези походи в България султан Мурад решил да отмъсти за поражението си при Плочник.
През 1389 г. нахлул в Сърбия. На 15 юни 1389 г. станала решителна битка между турци, сърби и босненци на Косово поле.
Сръбският велможа (болярин) Милош Обилич по един хитър начин успял да се вмъкне в шатрата на султан Мурад и с един удар е меч, намазан с отрова, го убил.
На мястото на султан Мурад застанал веднага, макар и малолетен, синът му Баязид, той бил син на българката Тамара и бил едва на 15 години.
Сърбите претърпели пълно поражение. Крал Лазар бил пленен и убит върху трупа на султан Мурад. Синът на крал Лазар приел върховенството на султана.
През 1391 г. турците преминали Дунава и нанесли поражения на влашкия войвода Мирчо.
През 1392 г. турците минали в Южна Унгария и извършили големи опустошения. Крал Сигизмунд им оказал твърд отпор. Тогава цар Иван Шишман водил преговори с крал Сигизмунд за обща борба срещу турците. Но султан Баязид разкрил намеренията на цар Иван Шишман и предприел поход срещу Търновското царство.
През 1393 г. преминали Стара планина и се насочили към Търново. Цар Иван Шишман се намирал с войските си в Никопол. Защитата на столицата Търново била ръководена от Патриарх Евтимий.
След падането на Търново турците обкръжили Никопол и го превзели. Цар Иван Шишман, брат му Иван Асен, синът му Александър и някои от търновските велможи се затворили в
крепостта на Никопол и оттам водили преговори със султан Баязид.
Султанът бил племенник на цар Иван Шишман, син на сестра му Кера Тамара и тогава бил на около 20-годишна възраст. В резултат на тези преговори братовчед му, синът на цар Иван Шишман, заминал в Мала Азия като заложник и приел името Искендър, а султан Баязид се задължил да остави свободни (васални): Софийско, Самоковско и Велбъждко (Кюстендилско).
1. Софийско и София останал да управлява самият цар Иван Шишман под псевдоним Янкула Бан.
2. Самоковско и Доспейския чифлик останала да управлява снахата на царя Досиия Скендерица, съпруга на сина му, който заминал като заложник в Мала Азия.
3. Велбъждко (Кюстендилско) управлявал зетят на царя, деспот Константин Деян.
Между София и Самоков по поречието на р. Искър в местността Урвич са си построили дворец и укрепления по подобие на тези в Царевец, а отсреща построили манастир и черква по подобие на тези в Трапезица.
Там се настанили и търновските боляри и военният гарнизон за охрана, под командването на брата на царя Иван Асен.
Така 27 години след падането на Търново цар Иван Шишман е управлявал самовластно югозападните земи с помощта на двама деспоти и оцелелите търновски боляри.
Около 1398 г. султан Баязид воювал в Мала Азия с татарски племена. През същата година българският царски син Александър (Искендър) загинал в Мала Азия в планината Стилери във война с еретиците.
През 1402 г. войската на султан Баязид била унищожена при опожаряването на гр. Анкара. Султанът бил пленен и убит от татарите. След смъртта на Баязид, като наследници са останали тримата му синове: Сюлейман, т. нар. Мюсюлман, Мохамед и Муса.
Те враждували помежду си и се карали кой да наследи престола на баща им. В тази борба всеки от тях се стремял да привлече цар Иван Шишман на своя страна. Цар Иван Шишман се чудел чия страна да вземе! Той се намесвал ту на страната на Мохамед, ту на страната на Муса. Така през 1413 г. Софийска област станала театър на военните им действия.
В българските народни песни е запазен жив споменът за този Муса, известен с прозвището Муса кеседжия.
В тези размирни години най-изтормозено е било населението на София и околията й.
Поведението на цар Иван Шишман озлобило третия султански син – Мюсюлман, и той през 1420 г. му обявил война. Превзел София и се насочил срещу течението на р. Искър към Урвичката крепост.
Цар Иван Шишман, отстъпвайки, стигнал до с. Кокаляне. Там той получил подкрепление от войските на Урвичкия гарнизон, от Самоков и от Кюстендил, командвани от брат му Иван Асен.
При с. Кокаляне се завързал страшен ръкопашен бой. Цялото землище се покрило с войнишки трупове и от двете войски. Загиналите войници останали непогребани. Телата им се разложили и дълго време костите се белеели из местността. Оттогава това село се нарича Кокаляне и до днес.
В боя там загинал братът на цар Иван Шишман цар Асен. Турците посмъртно го помохамеданчили и го погребали в Чамурлийската кория, наречена Баба кория.
Цар Иван Шишман, отстъпвайки, стигнал до Самоковското поле, където бил тежко ранен. Добрал се до землището на с. Доспей и там починал. Турците и него го помохамеданчили посмъртно и го погребали.
И до днес тази местност над с. Доспей, където е погребан българският цар, носи името Шишманов гроб.
След това турците нападнали и Велбъждкото деспотство и опожарили Рилския манастир и го завладели през 1421 г.
Султан Мюсюлман помохамеданчил и много християни в Родопите, в Сърбия, в Босна и Херцеговина. Те по негово име и до днес се наричат мюсюлмани.
Преданията за цар Иван Шишман и за гроба му са запазени през вековете благодарение на това, че самите турци са го пазели като техен светиня и са го наричали Касъм ефенди, което означава „Св. Димитър”.
В българските народни песни цар Асен са го наричали Цар Ясен, а деспот Константин – Цар Костадин.
Автор: Благой БОРИКОВ
Източник: tretavazrast.com
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
