Днешните почитатели на оперното изкуство почти не са чували омайния й глас – той рядко звучи по националното ни радио, което упорито пренебрегва нашите родни певци и музиканти, за сметка на чуждестранните творци.
В историята на операта българката Христина Морфова е явление от световен мащаб. Невероятният й глас – цели три октави! – я прави сравнима единствено с неповторимата Мария Калас. А и музикалността й, техниката й, маниерът на пеене са съизмерими с мащабите на великата гръцка певица.
Само две неща са й попречили да стигне до нейните висоти: едрата й, възпълна фигура и преди всичко – нежеланието й да прави кариера извън родината си. Тя е убедена и страстна патриотка. Чувствала се е българка до мозъка на костите си! От онези, които отдавна не виждаме в българската опера.
След нея почти всички големи наши певци предпочетоха да работят за чуждите сцени и публика, а в края на кариерата си се завърнаха да събират лаври в България. Така постъпиха дори Гяуров и Гюзелев, Кабаиванска, Гена Димитрова и Ана Томова- Синтова. Да не говорим за по-скромните дарования, които не искат да пеят у нас, а още по-малко на родния си език.
Докато великата Морфова искаше да твори преди всичко у нас, да пее на български, да радва българската публика… Но тук повече й пречиха, завиждаха, унижаваха, отколкото я уважаваха. Оцениха я истински едва след смъртта й. Типично по български!
Певицата е родена в сърцето на Тракия – в Стара Загора, на 24 април 1889 г. в бедно семейство на прокудени от турските варвари наши сънародници от българските села край Цариград. Преди нея родителите й са дарили живот на 9 момчета. Ранното й детство е тежко, изпълнено с глад и лишения. Напомня за това на Козета от „Клетниците” – четиригодишна е дадена за слугинче! По-късно тя живее в Търново и в София.
За щастие в столицата попада под влиянието на най-големия си брат – композиторът Александър Морфов, който открива уникалната й природна дарба и я насочва към музиката. Христина е ученичка в една от столичните девически гимназии.
През 1906 г., подобно на много млади българи по онова време, заминава да учи в Прага стопански науки, без да има пари, само с една златна пара в джоба, скътана грижливо от майка й – без да знае езика, без протекции, препоръки и познати. Когато слиза от влака, няма дори къде да отседне. Но щастливият случай я спасява…
Непознат мъж я завежда в дома на младата пианистка и певица Людмила Прокопова и срещата им се оказва съдбовна. Българката и чехкинята ще станат приятелки и ще се посветят на музиката, докато смъртта на Христина ги раздели.
В известната със старите си музикални традиции столица на Чехия младата Морфова ще се откаже от стопанските науки и ще влезе в прочутата певческа школа на проф. Пивода. Там ще получи солидна музикална и вокална подготовка. По-късно ще специализира и при проф. Иснардон от Париж.
Морфова взима участие в студентски концерти и постановки на опери, където е забелязана от директора на Пражката опера и е ангажирана за редовна солистка. Бързо и категорично тя се утвърждава като първа солистка и дори примадона. Чехите, въпреки национализма си, я оценяват високо и дори сърдечно я обикват. Така Чехия става нейната втора родина, където не са я забравили и до днес!
В „Златна Прага” Христина Морфова прави своите най-добри роли от чешкия и световния репертоар. Скоро се утвърждава като абсолютната Марженка от шедьовъра на Бедржих Сметана „Продадена невеста” – това е нейната коронна партия, с която се представя и у нас. Незабравими са превъплъщенията й и като Либуше от едноименната опера, в сопрановите роли от „Далибор”, „Целувката” и „Двете вдовици” – също от Сметана.
Близо 40 са образите, в които е можело да се види голямата българска артистка. Огромният й, красив и пробивен глас й позволява с лекота да преодолее партии от колоратурата – Лакме, Миньон, Царицата на нощта, Розина, през тези за лиричното и лирико-драматичното сопрано: Татяна Ларина, Русалка, Катя Кабанова, Йенуфа, Травиата, Мадам Бътерфлай, Мирей, до драматичните като Аида и Леонора и дори до мецосопрановите Кармен и Далила.
След години само великата Калас ще може да повтори това. Мофрова изпълнява Далила пред самия й автор Камий Сен Санс в Париж, след което той възкликва: „Сигурно няма да доживея часа на Вашата слава, но тя неминуемо ще дойде. Прекланям се пред Вас!”.
От 1910 до 1920 година Морфова е вече европейска знаменитост. Прага, Бърно, Братислава, Мюнхен, Бреслау (дн. Вроцлав), Берлин, Дрезден, Хамбург, Милано, Лондон аплодират голямото изкуство на гласовитата българка. Лондонска звукозаписна компания прави първите й грамофонни плочи, които, макар и с несъвършената техника на епохата, са съхранили нейното необикновено певческо и музикантско дарование.
Тя е наистина „гласов феномен”, „изумително дарование”, както я оценяват критиците. Пеенето й е изключително свободно, естествено и много красиво, лишено от каквото и да било напрежение. Регистрите на гласа й са пределно изравнени, закръглени, техниката й гъвкава, позволяваща й да преодолява със завидна лекота и най-трудните виртуозни пасажи, дикцията и артикулацията й са съвършени.
И най-главното: тя умее да прави музика с гласа си. Не случайно нейните съвременници са казвали, че пеенето й е създадено, за да радва ухото, защото и за самата нея то е било „радостна необходимост”. Както знаем, певците са обикновено два вида – „направени” след упорита работа с педагози или „родени” самородни таланти. Христина Морфова, без съмнение, е от втория вид. Пеенето е нейният живот.
На върха на славата си, вместо да продължи кариерата си в цивилизована Европа, тя се връща в родината си, за да даде своята дан за младата българска оперна култура. Но въпреки любовта и признанието на публиката, сред колегите си среща повече завист и недоброжелателство.
На едно от представленията й на столична сцена дори бива освиркана! Пее, преподава заедно с вярната Людмила Прокопова, концертира из страната, режисира (впрочем тя е и първата жена режисьор у нас, б. а.), но остава недооценена. Огорчена, примата се връща в Чехия, където е високоуважавана. Но носталгията надделява и отново идва в България.
След 1931 г. Морфова става професор по пеене в столичната музикална академия, където заедно с Прокопова създава своя школа, в която подготвя голям брой ученици! Тя е редовен солист на Софийската опера. Концертира много активно в страната и чужбина.
Във всяка от своите програми непременно включва българска музика. Всъщност, през цялата си кариера Морфова пропагандира българската песен – и народна, и художествена, като я представя на най-престижните концертни подиуми в Европа. Записва я и на грамофонни плочи. Изпълнява я на живо в радиоконцертите си.
През 1935 г. след едно задгранично турне, министърът на културата я уволнява без никакви обяснения. Но въпреки удара, Морфова, която притежава силен и борбен характер, се съвзема и планира нови концертни турнета в България и Европа.
Рано сутринта на 1 юни 1936 г. обаче, след като тръгва с приятели на екскурзия до любимата й Розова долина, тя им разказва странен сън, в който баща й я вика от отвъдното.
„Имам лошо предчувствие – пише Христина в бележка до Людмила Прокопова в София. – Повече никога няма да пътувам без теб”. И интуицията не я подвежда – фатална автомобилна катастрофа отнема живота на Морфова няколко дни след 47-ия й рожден ден.
Ето какво пишат в некролога й нейните приятели и ученици от Консерваторията:
„Тя беше истинско чудо. Пееше със затрогваща простота, без поза, без превзетост – тъй както се разказва приказка на дете, владееше във висока степен изкуството да разгадава и тълкува тоновите символи, чрез които компонистът изразява своето съзерцание на прекрасни и възвишени образи и идеи. Тя притежаваше ключа, който отключва човешките сърца, за да ги направи достъпни за това съзерцание”.
Автор: Огнян Стамболиев
Източник: desant.net
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
