Генерал-лейтенант Кирил Ботев е петото дете на даскал Ботьо Петков. Най-големият е Христо, следват Ана, Петко, Стефан, Кирил, Тота, Генко-първи, Генко-втори и най-малкият – Боян. Сред четиримата братя, след героичната гибел на поета грижата за семейството пръв след майката Иванка поема Стефан – труженик, учител, поборник… Но почива рано, когато е само на 36 г. Най-малкият пък – Боян, е убит в Сръбско-българската война от 1885 г. като портупей-юнкер, едва 19-годишен. Да продължава рода, да защитава честта, да държи високо името остава Кирил. И го прави по ботевски, с достойна военна кариера.
Роден е на 20 април 1856 г. в Карлово. И тук припламват различия, има твърдения, че е роден в Калофер, което се дължи на непрекъснатите местения на даскал Ботьо ту в единия, ту в другия град. Но е интересно казаното от Иван Богоров:
„Ако има някое село по-прибрано, по-добричко и с по-окопитени жители, то е Калофер“.
А Павел Делирадев допълва:
„Такова хубаво местоположение на друг град или по-голямо село в България току-речи нямаме“.
Това е люлката, заквасата и кърмилката на рода и на калоферци.
На бъдещия генерал се налага бързо да расте. А почвата е повече от пленителна, пробуждаща, предизвикателна… Бащата е всеизвестен и уважаван учител, в Калофер учителстват още Неофит Бозвели, Иван Вазов, Димитър Фингов… По улиците, по домовете все за училище, за наука и пробуда се говори. Основното си образование завършва в родния си град. Проявява и определени поетически наклонности, участва в редактирането на вестници, публикува и свои стихове, насочени против местните власти и отрицателните порядки.
Пренася знамето и става четник
Завършил калоферското класно училище през 1871 г., Кирил Ботев има силно желание да продължи да учи, но на косъм не успява да получи стипендия и е условен за учител в с. Голямо Белово, Пазарджишко. Сетне постъпва за малко в католическото училище в Одрин. Бащата обаче не одобрява това и през 1874 г. цялото семейство се пренася в Букурещ. Майката, заедно със синовете Стефан и Боян, се настанява в дома на родственика им Евлоги Георгиев, а Кирил отива при Христо Ботев. С негова помощ става учител в Гюргевското българско училище.
Майката Иванка и по-големият брат Стефан от Румъния пишат писма до Найден Геров Кирил да отиде „в Болград, да се доучи“. Уви.
За сметка на това пък Кирил бързо и уверено навлиза в революционните борби. Заедно с учителя Янко Ангелов събират оръжие за четата на Сидер войвода. В Гюргево живее и българинът Никола Славков, портупей-юнкер от руското военно училище, който ги обучава в стрелба. Кирил пътува често и до Букурещ, за да се вижда с братята си Христо и Стефан. Те, от своя страна, заедно с майка им, също отиват до Гюргево. Иванка Ботева всеки месец гостува за по няколко дни на Кирил. Почти семейна идилия.
До 15 май 1876 г., когато войводата му праща телеграма: „Вземи всичките неща и ела по-скоро. Вземи от Димитро Симидовото рисувание, чакам те утре. Брат ти. Букурещ.“ А „Симидовото рисувание“ е знамето, изработено от Симидов и дадено на съхранение на Димитър Горов.
От Букурещ, след кратката среща, Кирил Ботев тръгва към Турну Мъгуреле, откъдето се качва на парахода „Радецки“ заедно с 30 души четници. Не е маловажно да се знае. Иванка Ботева е разбрала, че се подготвя чета, че войвода ще е Христо, че с него ще тръгва и Кирил. Тя иска поне Кирил да остане. Заедно със Стефан са на пристанището при тръгването им. Защо все пак се е качил?
„Беше немислимо, обяснява години по-късно генерал Кирил Ботев, брат ми да ме свали пред очите на всички четници и на пътуващите чужденци. Но и аз в никой случай не бих се съгласил…“
„С трепет и вълнение ние слязохме на брега при Козлодуй. Целунахме родната земя и тук бяхме посрещнати от Младен Павлов, наречен от Вазов Козлодуйското даскалче. И той дойде с нас до Милин камък. От врачаните никой не дойде да ни посрещне. А ние бяхме 200 души без хляб и без вода…“
Това са спомени, признания, обвинения на Кирил Ботев в разговор с Василе Христу на 26 септември 1935 г., когато е почти на 80 години. Всъщност братът на войводата през целия си живот дава интервюта, говори… И на някои места има различия. Години са минали, нищо не е записвано…
Но е безспорно. Той в сражения на четата не участва. При Милин камък се разболява. Изгубва следите на четата и заедно с Иваница Данчов и Мито Цветков правят неуспешни опити да стигнат до Враца. Престояват няколко денонощия във врачанските лозя. Сетне тръгват към Дунава и накрая само двамата с Иваница Данчов стигат до Лом.
„Мене ме уловиха в Лом. Отидохме при даскал Минко Маринов уж да ни спаси. В началото ни скри, че после ни изпъди и турците ни хванаха. Откараха ни във Видин, после в Русчук…“, разказва пак патилата си бъдещият генерал.
През това време четата първо тръгва от Козлодуй към Враца, после свива към Милин камък, за да го заеме като по-удобен за бой. В Борован хлопат по портите, поне вода някой да им даде.
„Аз и Апостолов изядохме калая от Ботьова, който ни каза: „Това ли е народът, който ни чака с отворени обятия“, спомня си Никола Обретенов.
Край с. Баница ги посреща конница черкези. Падат и първите жертви. Тръгнали от Козлодуй на 17 май на 20-и четниците са на Вола. Черкезите са по петите им. Там са и овчарите. Черкезите искат главите им. Овчарите пък – пари за взетите шилета.
И това го има – то трябва да се знае!
Злокобният ден на Вола е 20 май. Началото на безсмъртието на Христо Ботев. А брат му Кирил е осъден първоначално на доживотен затвор, едва 20-годишен. Сетне присъдата става 15-годишен затвор и заточение.
Излежава присъдата първо в цариградски затвор, където в края на 1876 г. се събират Кирил Ботев, Иваница Данчов, Никола Обретенов, Стоян Заимов, Георги Апостолов… Няма ги само убитите. За да доказват и днес на някои учени глави „съжителство“, „традиции“!
След Освобождението на България от заточението в Сирия се връщат всички. Кирил Ботев за малко е учител във Враца, след което става „волноопределяющ се“ в новооткритото през 1878 г. военно училище в Пловдив. По-късно то е преместено в София и на 10 май 1879 г. братът на Христо Ботев вече е назначен за кавалерийски подпоручик в учебния батальон в Пловдив. Това е началото на 36-годишната му военна служба. Което начало е все така бурно, „ботевско“.
През есента на 1881 г. Кирил Ботев заминава за Франция и постъпва в кавалерийска школа. Но там е само година. Продължава във военната академия в Брюксел, Белгия. На 30-годишна възраст се жени за белгийката Мари Оли дьо ла Розиер. При Съединението вече е в България. На първо време става началник на щаба на конната бригада в Търново. След което му е възложено формирането на 3-ти конен полк, чийто командир е до 1891 г.
След Сръбско-българската война служи в Сливен, Враца и София. Командир е на ІІІ Балканска дивизия, след това на VІ Бдинска дивизия, началник е на Военното училище в София. В кабинета на Стоян Данев през 1913 г. е заместник-министър на войната.
Пенсионира се през 1914 г. Доживява 88-годишна възраст, почива на 6 февруари 1944 г. Стига до чин генерал-лейтенант. А навярно всички са виждали къщата на столичната ул. „Шипка“ 23 с паметните плочи от двете страни на входа с барелефите на Иванка и Кирил Ботеви.
Автор: Димитър Копривленски
Източник: duma.bg
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
