Много събития и личности от времето на Априлското въстание са потънали в забвение. Една такава всеотдайна патриотка, която дава своя принос за героичната епопея от 1876 г., е Куна Чорбаджиева.
Куна Панайотова Чорбаджиева е родена през 1837 г. в бедното семейство на Дончо Папазов от будното великотърновско село Михалци, от което над двадесет души загиват под знамената на въстанието. От него произхождат и много будители, учители, професори, академици, генерали, та дори и министри.
Животът на майката на Куна минал в грижи за децата и градината, а баща й работел като аргатин, за да изхранва челядта си. През ум и не му минавало, че след години ще се сроди с чорбаджи Трифон, на когото често тропал по портата му за помощ.
Куна растяла здрава и енергична. Тя често играела с момчетата и прескачала с тях селските огради. От дете се изявявала като буйна натура. Отгледана е без да се научи да чете и да пише, тъй като в онези времена момичетата не посещавали килийното училище. Това започва да се случва едва в последната четвърт на ХІХ век. Поради тази причина родителите й имали единственото желание да я научат на трудолюбие и честност, на грижите, които трябва да полага за къщата, и на вярност към мъжа, с когото някога се задоми и създаде челяд. Като предани християни те вярвали и живеели с надеждата, че добрите прояви на тяхната дъщеря ще я представят успешно пред михалските ергени.
А Куна била хубава мома. Тя се отличавала с голяма сръчност и емоционалност и често разкривала пред момчетата буйния си характер. С тези си качества тя привличала интереса на левентите, но не откликвала на всякакви техни ергенски задявки, тъй като те почти всички били сиромаси.
По време на едно гергьовденско хоро станало ясно, че чорбаджийският син Панайот й дал нишан. Родителите на Куна започнали да я съветват как се почитат богати хора, как се посрещат и изпращат гости и как се слугува в чорбаджийска къща.
Любовта изпълвала мисълта на девойката. И когато пред нея се разкрило щастието да стане чорбаджийска снаха, тя широко отворила душата си само за своя любим – чорбаджийския син Панайот.
Той бил висок и снажен ерген. Ходел богато и стегнато облечен. Не носел какви да е потури, а гайтанлии с дълбоко дъно.
На сватбата чорбаджи Трифон щедро нахранил сиромасите, а те чинно благословили младоженците. В двора на имотния българин имало две къщи. Едната била двукатна – най-голямата в селото. В нея живеел по-големият му син поп Стефан. В по-малката чорбаджията настанил Панайот с младата му булка.
Дошло време и Куна да стане майка, но след три месеца роденото от нея дете умряло. После на младото семейство се родило и второ отроче, но и то не живяло повече от месец. След него на бял свят идва и третото им дете, което също почернило в траур чорбаджийския дом.
Селските баби взели да говорят, че къщата е урочасана от душмани и че в нея се е промъкнал зъл невидим дух. Събрали се свещеници и по волята на поп Стефан отслужили литургия с молба към Господа и Божията майка да дарят младите с рожба. Панайот и Куна се преместили в голямата къща на поп Стефан и лека полека късметът се завърнал при тях.
Родили им се две деца – Мария и Стефан. Като пораснали, техният чичо – свещеникът, който бил разпален революционер, ги посветил в народното дело. Той бил много близък с отец Матей Преображенски и веднъж, когато именитият възрожденец гостувал в дома му, попът го запознал с брат си Панайот и снаха си Куна. Миткалото останал много впечатлен от стопанката, която постепенно станала верен човек на революционното дело. Баба Куна, както вече я наричали, се превърнала в дясна ръка на поп Стефан и винаги се появявала там, където има нужда от нея.
Деверът й често бил посещаван от различни революционни дейци и постепенно Куна се запознала с всички членове на Първи Търновски революционен окръг. Когато те идвали при бунтовния свещеник, тя ги посрещала, правила им кафе, гощавала ги и дълго разговаряла с тях по различни въпроси преди да пристъпят към оперативната си работа. Най-често гости в дома им били отец Матей Миткалото, който престоявал при тях по цели седмици, а също и Христо Караминков, Никола Червеноводеца и Димитър Русчуклийчето.
Те посвещавали Куна в комитетската работа. Тази светска неука жена много им се понравила, тъй като видимо притежавала необходимите качества, така нужни за народното дело – дух, вяра и безстрашие. Тъй като спечелила безапелационно доверието на комитите, поп Стефан често й възлагал и куриерски задачи да разнася съобщения до членовете на революционния комитет. Когато тя била ангажирана с комитетски дела, за децата й се грижела попадията, майка на седем свои рожби.
През 1869 г. и през 1871 г. поп Стефан е посетен от самия Васил Левски, който придружавал отец Матей Преображенски. Той за първи път влязъл в тайната одая, където се провеждали съвещанията на тайния революционен комитет и в която отсядали неговите дейци.
При първото посещение на Апостола тук бил основан „просветителен” комитет, който да ръководи построяването на ново училище. За негов председател бил избран поп Стефан. При второто идване на Дякона на тази организация били дадени политически насоки и било разгледано „Хвъркатото писмо” на Централния революционен комитет.
В поп-Стефановата къща оперативна дейност са извършвали още Стефан Стамболов, Ангел Кънчев, поп Харитон, Петър Пармаков, Димитър Атанасов, Георги Измирлиев, Аврам Стамболийски, Христо Иванов – Големия, Танко Добрев и много други революционни дейци. Един провал на техните срещи би означавал, че цялото село Михалци ще бъде подпалено като Батак и поставял под въпрос избухването на Априлското въстание.
За един важен разговор между събралите се в къщата комити патриотката съобщава в спомените си. Тя споделя, че чула Христо Караминков да казва, че освен най-активните шест села – Михалци, Бяла черква, Мусила, Еларе, Вишовград и Дичин, към революционната организация принадлежат още 24 населени места. В запазените в Държавния архив във Велико Търново нейни мемоари се посочва, че от 1 януари 1876 г. до избухване на въстанието в голямата къща на поп Стефан са проведени 12 заседания.
През Великите пости под ръководството на Стефан Стамболов тук се състояло едно от най-важните съвещания от районен мащаб, на което ръководителят на революционния окръг изслушал местните дейци, които му докладвали докъде е стигнала
подготовката за предстоящия бунт.
След потушаването на Априлското въстание спасилите се бунтовници от село Михалци започват да я наричат комитката, а михалските интелектуалци често я сравняват с баба Тонка Обретенова.
Приносът на Куна Чорбаджиева за националноосвободителната борба е неоспорим и й определя полагащото й се място сред участниците в епопеята от 1876 г. на територията на Първи Търновски революционен окръг. През 1910 г. баба Куна дава важни сведения на автора на „История на деветте дни в Дряновския манастир” Христо Марков, която е отпечатана през 1912 г. в София в печатницата на П. Глушков.
Автор: Иван Попстефанов, краевед
Източник: desant.net
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
