Жени хайдутки: Боряна войвода

Боряна войвода (Борянка) е възпята в една народна песен от Разградско, записана още през средата на ХІХ в. от възрожденския деец, педагог и пръв български литературен критик Нешо Б. Бончев (1839 – 1878).

В песента откриваме не само едно рядко срещано подробно описание на изключително богато хайдушко бойно одеяние, но и научаваме някои любопитни факти от живота на девойката.

В продължение на три години Боряна войвода води живот съвсем различен от хайдушкия и е в трепетно очакване на дете. Непритесняван от това обстоятелство, брат й Стоян я убеждава да му помогне и тя се връща към хайдутството. Докато действат заедно Боряна се сдобива с мъжка рожба, която още с раждането си намеква, че притежава същите заложби като тези на майка си и вуйчо си. Детето претендира да е било ярдъм на майка си и настоява за свой дял от хайдушката плячка.

Интересно е използването в самия край на песента на тази дума – ярдъм (тур. „помощ”, „помощник”). Тя е характерна за Североизточна България, където и до ден днешен има село с това име. Село Ярдъм (или Ярдъм кьой), Търговишко, се появява в османотурски данъчен регистър още през 1541 г., по-късно в него се заселват български семейства от Разградско, а през 1934 г. то е преименувано на с. Помощица.

Така, макар и не толкова категорично, данните от самата песен плюс тези за произхода й, ни подсказват предполагаемия район, из който е бродила някога Боряна войвода – Разградско, Търговишко и близкия Източен дял на Стара планина.

БОРЯНКА ВОЙВОДА

Стоян Боренки думаше:
– Боряно, сестро Боряно!
Ти ма си много слушала
и сега да ма послушаш:
байряка да ми подигнеш,
юнаци да ми преведеш
през зелената морава;
царска се й хазна зачула,
хазната да превариме,
имане да си наземем –
кой колко може да носи!
Борянка дума Стояну:
– Байно ле, бачо Стояне,
не мога, байке, да дойда,
че съм си тежка разпета;
по пътя да не добия,
бела ще да ти направя,
бела, байке ле, холума!
Стоян Борянки думаше:
– Не бой са, сестро, не бой са,
нали е брат ти със тебе,
не щем се много забави,
я щем за три дни да идем,
за три дни и за три часа!
Борянка дума Стояну:
– Банке ле, да ме почакаш,
кончето да си оръжа,
премяна да си преблека!
Стоян Борянка почака,
та си премяна облече,
та си кончето оръжи;
обула сини шалвари,
обула черни ботуши
и капаклии калцуни;
приплещи пушка бойлия,
приплещи сабя френгия,
опаса силях сребърен,
запъхна чифте пищови,
запъхна остри ножове;
наложи калпак самурен,
завила бяла пушия.
И си кончето оръжи:
със синю седло алено,
със позлатени зингии;
и си байряка подигна,
и си юнаци поведе.
Че ги Борянка поведе
през широката поляна,
през зелената морава,
че ги Борянка заведе
на връх Стара планина,
на хайдушката равнина,
на хайдутското падало.
Царска се й хазна задала
със триста млади сеймени;
като ги видя Борянка –
кой зад туй дърво избяга,
кой пък избяга зад онуй,
сама Борянка остана
с нейниго брата Стояна.
Борянка дума Стояну:
– Байно ле, бачо Стоене,
я ми дай, банке, сабята,
мойта е сабя раждава:
три годин не е точена,
твойта е сабя френгия;
страх ма е, бате, страх ма е
дан ма сабята засрами.
Стоян и даде сабята;
тя се налево завъртя,
доде се сключи надясно,
току Борянка остана
и брат й Стоян въз нея.
Таман са хазна презела
и детето са намери;
как са намери и продума:
– Уйчо ле, уйчо Стоене!
И за мен дялба да делиш,
и аз бях ярдъм на мама!

Разградско (Бончев, № 52)

Източник: obuch.info