Момите от Гюешево, водени от драгомани, наречени още „карамари”, всяко лято заминавали на тумби към Овчо поле и там жънели, за да припечелят някоя пара. И Румена отивала с тях.
Едно предание разказва, че по време на жътва покрай нивата, където Румена жънела с други моми и невести, чета сеймени минавала по пътя за Щип.
Спрели под сянката, загледали момите, засукали мустаци и решили да се поперчат пред каменските моми, като направят състезание по стрелба. Започнали да гърмят в едно яице, ала никой не уцелил яйцето. Румена хвърлила сърпа, отишла до един от сеймените и рекла: „Дай пушката бре!” Взела пушката от ръката на един мустакат бабаитин, примерила се и с първото гръмване пръснала яйцето. Сеймените се зачесали по вратовете зачервени и смутени, а бюлюкбашията им полугласно казал на Румена: „От тебе, моме, къща и дом не може да бъде”! Баща й се надявал като се омъжи да се укроти. Но това не станало. Омъжена вече, тя събирала гюешевчаните, за да я гледат как бие на нишан. Тези нейни упражнения били много дръзки. Ето един пример. Ябълката, в която се мерeла невеста Румена Войвода, била поставeна на главата на сейменин от кулата на Девебаир, някой си Алия, наречен сетне Руменин Алия. Един от мъжете отмерил шейсет разкрача и Румена се премерила. Хората побледнели, спрели да дишат от тревога, кафето се разляло в разтреперените пръсти на Мурад бюлюкбаши, който гледал това страшничко състезание от кулата. Но пушката пукнала и ябълката се разлетяла на парчета от главата на сейменина Алия.
„Аферим, аферим!” – викнал бюлюкбашията от кулата. „Аферим!” – повторили сеймените. Чудом се чудели жените, старците хапели устни и мърморели: „На тая дълго време няма да пуши комина!” Когато нямало ябълки или пък Алия отсъствал, Румена опитвала пушката си в трикраките столчета, които гюешевчани й донасяли, и избивала тънките им крачета за почуда и смях на сеирджиите. Правела и друго: набивала в кръг куршум след куршум, а подир това пращала в средата на този кръг последния куршум, за да покаже, че оловото в ръката й е послушно като показалеца й. Така славата за хубостта и юначеството на Румена прехвърлила Девебаир.
Източник: digital-culture.eu
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
