Полковник Иван Кузманов Шапкарев е роден на 25 август 1891 г. в Ботевград. Той е син на големия български възрожденски книжовник и фолклорист Кузман Шапкарев. Завършва Военното училище в София през 1909 г. и участва в Балканскитe и в Първата световна война като командир на пионерна рота. От 1928 до 1931 г. е преподавател по фортификация във Военното училище в София, от 1931-1934 г. – командир на Втори инженерен полк в Пловдив. След Деветнадесетомайския преврат през 1934 г. е уволнен, а по-късно назначен за началник отдел при Главна дирекция на БДЖ (1937–1942) и началник на инженерното снабдяване при Щаба на армията (септември 1944 – до края на 1945). След пенсионирането си се посвещава на активна етнографска дейност.
Вероятно по-малко известен за някои е фактът, че той е първият мъж на голямата българска поетеса и преводачка Елисавета Багряна. Двамата се женят през 1919 г. Но как се запознават? Ето какво си спомня той за тяхната първа среща:
„Току-що бях се върнал от Франция, една привечер, непосредствено след свършване занятията в казармата, дойде при мен другаря ми подпоручик Андрея Мисканов (сега покойник – убиха го сърбите в началото на войната през 1915 г. при Модра стена, Пиротско) и ми каза: „Драги Ваньо, тази вечер има студентска вечеринка в Славянска беседа, хайде да идем да потанцуваме и да се повеселим, тъкмо сега имаме и калабалък пари.
– Съгласен съм – му казах, – но ще ида да се облека с цивилни дрехи, та да имам по голяма свобода. Къде да се срещнем, та да идем на бръснар и след това да вечеряме и здравата да се нахраним, за да имаме добра подложка, за да си пийнем на забавата добре…Най-добре пред Военния клуб. Съгласен?
Андрея, милият ми приятел, както винаги не възрази и на уговореното място и време се срещнахме, отидохме на бръснар да ни издокара, навечеряхме се юнашки и се отправихме за Славянска беседа, гдето беше определена вечеринката.
Аз бях в черен костюм от специален мек плат с лилава връзка, в която, не зная защо се бях влюбил още в Париж. Андрея бе във военния си мундир при дълги панталони. Изобщо бяхме една спретната елегантна група и студентите (фукарии в болшинството) не можеха да се мерят с нас.
Славянска беседа – театър и салон за танцовални забави – бе на същото място, гдето и сега е хотел Славянска беседа, като към театралния салон имаше обширна пристройка със остъклени стени, която служеше за бюфет и там се сервираше и всевъзможните закуски и пиячки.
Влязохме в това помещение. Нямаше почти никой вътре – всички бяха отишли да танцуват. Масите обаче бяха заети – личеше по натрупаните по тях чаши, чинии и пр. Ние се засуетихме къде да седнем. Тогава ни доде на помощ един от старите келнери, който ме познаваше и ми каза: „Сядайте, господа, на тази маса – ще ви направя място в едина край – те, студентите няма да се сърдят.” Така и направихме – седнахме и поръчахме бяло евксиноградско вино.
Подир малко чух, че оркестърът прекрати да свири и в бирарията нахлуха тълпи студенти и студентки и се отправиха към своите маси. Случи се тъй, че едина от тях излезе мой познат и, като ме видя и особено в цивилни дрехи, пък и не бяхме се виждали отдавна, се отправи към мен, стиснахме си ръцете – здрависахме се. Той ни покани на тяхната маса, на която ние вече се бяхме настанили и за което се извинихме, представи ни на компанията си, в която имаше 3-4 момичета, между които и две много млади и красиви. Мен ме постави на средата на масата между тези две момичета – сестрите Лиза и Надка Белчеви.
Почна се общ разговор, разправих им, че току-що се връщам от Париж и, понеже вече бяхме “понаправили главите” изпях им няколко французки песенки, които сега бяха на мода във Франция – всички ги тананикаха на улиците, метрото, заведенията и пр.: Су ле понт д`Пари и т.н. Бях бурно аплодиран от компанията, направих няколко поръчки за пиене и далеч след полунощ, доста развеселени, трябваше да напуснем заведението. Когато оркестърът почнеше да свири за танц, почти всички отиваха да танцуват. Аз не отивах и си оставах на масата, но всякога една от сестрите оставаше при мен, за да не оставам сам.
Така аз се запознах с Лиза
Това беше в края на януари 1914 г.”
Скоро след раждането на сина им Любомир, който е единственото им дете, поетесата разбира, че не са един за друг. Живеят няколко години разделени, а през 1926 г. се развеждат.
Сашка ЖЕЧЕВА, Централен държавен архив
Източник: tretavazrast.com
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
