Eдин от първите български лекари енциклопедисти е Васил Берон. Неспокойна личност, наред с докторската си дейност се занимавал с философия, психология, история, образование и археология. Автор е на първата Българо-немска граматика, на учебници по Естествена история и Логика.
Роден е в Котел през 1824 г. в семейството на Жейна и Стоян Хаджибончеви. Майка му е сестра на заможния възрожденец д-р Петър Берон. Баща му се занимавал с овцевъдство и търговия на животни. Отначало учил в Котел, а после продължил в Крайова при вуйчо си Петър. По негово настояване Васил е изпратен в прочутата гръцка Велика народна школа „Куручешме” в Цариград (1840-1841 г.). Пак под давление на д-р Петър Берон учи от 1842 г. до 1846 г. в Ришельовския лицей в Одеса. Мечтае след това да замине при вуйчо си в Немско, за да следва медицина
Завръща се в Котел, но надеждите му са попарени. Баща му отсича, че с учението е свършено и трябва да поеме търговските му дела. Васил обаче взема 500 гроша и заминава при вуйчо си Петър в Крайова. Оттам той го отвежда в Мюнхен и го записва да следва медицина, като му сменя името от Хаджибончев на Берон. След две години се прехвърля да учи във Вюрцбург, където успоредно с медицината следва и философия. През 1852 г. се дипломира с научна дисертация върху болестта тетанус и лечебните свойства на конопа. Излекуваният от Берон болен е първи случай в Германия. Васил за кратко време е в Берлин, после в Париж, където се среща с вуйчо си д-р Петър Берон. В навечерието на Кримската война, през 1853 г. д-р Васил Берон пристига в Букурещ и постъпва на работа в Руската военна болница. По това време в Букурещ широко се коментира публикуваното завещание на богатия Михаил Кифалов, родом от Тетевен, в което той отделя средства за уреждане на болница в Търново. Повярвал в повелята на Кифалов, че градът ще се превърне в модерен болничен център, на 22 май 1856 г. Васил преминава Дунава и се озовава в Търново.
Започва да лекува и да предлага лекарства. Взема сравнително високи такси. Сам отбелязва, че на „хората им се вижда скъпо, когато е без илач (лекарство), защото са научени само илачите да заплащат”. Но добрите му резултати показват, че при него е по-евтино от другите хекими. Накриво го гледат самопровъзгласили се лечители, баячи, билкари и д-р. Марко Павлов, открил аптека още през 1823 г. неговият син Павел Марков (Маркиди, Пол Марк бей) публикува в цариградския вестник „Византис” статия против д-р Берон. Освен това по стоборите на къщите се лепят сатири, които го хулят и обвиняват, че няма диплома. Откриват извършителите, но той моли пашата да им прости. Огорчен възкликва: „Каква награда получих от необразованите си съотечественици”, но после философски отсъжда: „Имам десет неприятели, но пък хиляда са ми приятели”.
Основният мотив за публикацията е успешната конкуренция срещу баща му, а формалният, че Берон се включва в борбата срещу омразния гръцки владика Неофит
Д-р Берон подкрепя активно църковната борба на търновци, но не и техните революционни стремежи. Той държи промените да се извършват чрез просветни форми и да се показва толерантно отношение към властта. Използвайки връзките си с управителя Салих паша, той получава разрешение да прави археологически разкопки и да влезе в превърнатата в джамия (Теке джемиси) църква „Св. 40 мъченици”. Започва усилено да събира стари монети, антики, ръкописни книги, икони и др.
На следващата година се сгодява за Мария Кисимова, малката сестра на възрожденеца Пандели Кисимов. С времето им се нарояват 14 деца, 8 от които умират в ранна възраст. Остават живи до напреднала възраст Злата, д-р Богомил Берон, известен професор по дерматология, Велислава, Милена, полковник Александър Берон и Мара. Събрал пари, той вдига къща на високия бряг на Янтра в Бунарджика, с изглед към Трапезица и Царевец. През 1864 г. е поканен да оглави като директор Болградската гимназия, но три години по-късно заради интриги и обвинения, че отделя много време на лекарската си практика, е уволнен. През март 1871 г. загива трагично вуйчо му д-р Петър Берон и той заминава за Румъния да се занимава със завещанието му. В Търново се завръща през 1872 г.
След Освобождението се включва в политическия живот и става народен представител от Либералната партия в Първото обикновено събрание. В парламента го наричат Стария чудак. Зевзеци гъделичкат себелюбието му, като го занасят, че ще му предложат портфейла на Министерството на външните работи. За шегите си използват и друга негова слабост. От години д-р Берон се опитва да вкара съчиненията си в школските програми. Изтъква, че раздал „Логиката” на търновските деца да я четат, „защото дали от буквара или от нея все тая”. Въпросната „Логика” е силно критикувана от Ботев, а Иречек я определя като безпредметна и застаряла.
При едно от посещенията си в Търново, княз Фердинанд пожелава да посети дома на доктора. Частният му секретар Димитър Станчов предварително подготвя семейството за височайшата визита. Фердинанд пристига и с изненада вижда, че в кабинета на Берон са окачени портретите на руския цар и Батенберг, а неговият липсва. Пожелава да разгледа музейната сбирка и видимо е развълнуван, не е очаквал да види толкова ценни находки, събрани в частна колекция. След обяда, на сбогуване, князът пожелава д-р Берон
да му подари сбирката, но получава категоричен отказ. Д-р Берон казва, че „тя принадлежи на българския народ“ Стремежът му да се популяризира събирането и опазването на историческите старини се увенчава с успех, когато на 18 март 1879 г. в Търново по негова инициатива се основава първото у нас археологическо дружество с председател митрополит Климент и секретар д-р Васил Берон.
През нощта на 17 срещу 18 май 1901 г. къщата на д-р Васил Берон е обхваната от пламъци. Семейството е разбудено, благодарение на звуците на пианото, предизвикани от огъня. За щастие в дома се намирал Александър (офицер, завършил Военното училище в София и кавалерийска школа във Франция) в отпуск. Той успява да изведе семейството от огнения ад. Всички съседи се втурват да помагат. Търновските пожарникари успяват да спасят само намиращата се отсреща Земеделска банка. Цялата къща изгаря до основи. Официалната версия за бедствието е, че огънят тръгва от оставен вечерта незагаснал мангал. Но веднага тръгват слухове, че княз Фердинанд има пръст в пожара. Сломеният д-р Берон избягва да говори по този въпрос, но само веднъж споделя: „Злодеи и злобни хора запалиха и изгориха къщата ми…”
Още на другия ден в Търново пристига другият му син д-р Богомил Берон и отвежда съкрушеното семейство в София. Тук, до смъртта на д-р Берон, той сменя няколко квартири, последната от които е на бул. „Владимир Заимов” срещу Военната ветеринарна лечебница. На 9 октомври 1909 г. д-р Васил Берон си отива на 85-годишна възраст.
Източник: politika.bg
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
