През 1876 г. дъщерите на даскал Киро Петров ( Бачо Киро ) – Ирина и Димитра са на 19 и 15 години. Когато научава, че Цанко Дюстабанов е сформирал чета от 120 души, с която да участва в Априлското въстание, даскалът води при него двете си дъщери, които е въоръжил с пушки и саби и му казва:
„Приеми, войводо, и моите две любими дъщери в редовете на твоята дружина, защото аз не ще имам време да стоя у дома и да ги варда от варварите. По-добре да умрат на бойното поле, отколкото да попаднат в ръцете на немилостивия азиатец.“
На прощаване заръчва на момичетата с всеки изстрел да повалят по едни душманин и с всяко замахване на сабята да съсичат по един поганец. Дъщерите изпълняват бащината заръка. Ирина се отличава с точната си стрелба. Тя е донесла в торбата си 110 патрона, направени лично от нея, с които убива и ранява 111 башибозуци турски аскери, защото с някои от изстрелите ранява двама. Преди да се включи в дружината на Цанко Дюстабанов е ушила знаме за четата на поп Харитон, в която участва баща й.
Димитра действа със сабята като истински Крали Марко. Когато след разпръскването на четата ги подгонват турските потери, при една схватка, тя се добира до главатаря на тази, която ги преследва – Юсуф ага, и го поваля със сабята си. Турците са смаяни.
Ирина и Димитра се спасяват от погромите, като 4 месеца се укриват в Габровския балкан. Когато турците са насищат на убийства и грабежи, момичетата се завръщат в Бяла черва и там дочакват Освобождението.
Ирина се омъжва за сина на войводата Филип Тотю – Тодор Тотев и ражда двама синове и дъщеря. Децата й завършват гимназия и стават държавни чиновници. Най-големият й син Кирил е зам.-министър в правителството на Васил Радославов. Ирина Кирова Тотева умира през 1894 г. На погребалното шествие носят знамето, което е ушила за четата на поп Харитон.
По-малката дъщеря Димитра се омъжва за учителя Петър Даскалов. Тя има двама синове и две дъщери. Първородният Андрей следва в Париж, където се запознава с Валери, внучка на прочутия писател Александър Дюма. Тя е очарована от младия българин, който отлично говори френски, чел е в оригинал романите на нейния дядо, рецитира й стихове на френски поети, но също така и на български, най-вече Вазов и Ботев. Разказва й, че неговият дядо е произнесъл защитната си реч в стихотворна форма. Те се женят, а всичките им деца са кръстени с български имена. След завършването на френския университет Андрей започва дипломатическа служба и се издига до чин посланик.
Най-малкият син на Петър и Димитра – Теодоси завършва военно училище и започва да гради офицерска кариера. Като артилерийски командир участва в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война, стига до чин генерал. През 1938-1942 г. е министър на войната, поради което през декември 1944 г. е изправен пред т. нар. „народен съд”, осъден е на смърт и е разстрелян през март 1945 г. Майка му умира през 1941 г. на 84-годишна възраст.
Доц. Йордан СЪЕВ, д-р по история
Източник: tretavazrast.com
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
 – Ирина и Димитра са на 19 и 15 години. Когато научава, че Цанко Дюстабанов е сформирал чета от 120 души, с която да участва в Априлското въстание, даскалът води при него двете си дъщери){kind=link}