Добруджа не остава настрана от подготовката на върховата изява на българската национална революция през Възраждането – Априлското въстание от 1876 г.
Организаторите и ръководителите на въстанието отреждат на този край спомагателна роля и значение. Намеренията им тук са свързани най-вече с извършването на диверсионни акции по двете жп линии и подпалване на някои от по-големите градове с оглед предизвикването на паника и смут сред турските власти. Сформираните въстанически групи се предвиждало да бъдат насочени към по-големите центрове на въстанието – Сливенски и Търновски революционни окръзи.
Вестта за избухването на въстанието на практика в Добруджа пристига заедно със съобщението за неговото потушаване. Поради наличието на крупни турски сили в региона и недовършената все още подготовка местните революционни дейци не пристъпват към обявяване на въстание в Добруджа. Но революционният кипеж в областта води десетки добруджанци към участие в различни форми на борба по време на въстанието.
През пролетта на 1876 г. Панайот Станчев (брат на известния добруджански учител Димитър Станчев и по-късно баща на известния румънски поет от български произход Панайот Станчев-Черна) напуска Хаджи-оглу Пазарджик и постъпва в четата на поп Харитон. Около 12 души добруджанци се записват в четата на Христо Ботев – Спас Соколов от Тулча – член на Щаба на четата, Владимир Друмев от Мачин, Димо Пенев от с. Голяма Атмаджа, Силистренско (дн. Ястребна), Иван Христов от с. Владимирово, Добричко, братята Илия и Курти Костови от силистренското село Караомур (дн. Смилец) и др.
Предприетите от турските власти кървави погроми и изстъпления над българското население след потушаването на въстанието не подминават и Добруджа. Десетки села в северната част на областта като Башкьой, Камана, Налбант, Телица, Мейданкьой и Каталой са напълно разграбени и опустошени, а местното население е принудено да се укрива в околните гори.
Източник: ebridge.info
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
