Добри Чинтулов – една от най-светлите фигури на нашето Възраждане

Добри Чинтулов произхождал от семейство с добро име, но живеещо в крайна бедност, затова и фамилията останала в Сливен, а не тръгнала след войските на ген. Дибич Забалкански.

Синът на неграмотния Петър Чинтула нямал щастието да учи при Селимински, защото бил още невръстен, когато той бил учител в Сливен. Добри завършил местното гръцко училище и на 16 години, през 1838 г., с 5 гроша в джоба си поел към Търново, изпратен през сълзи от майка си до Джанкур-таран. Мечтата му била да учи в Русия.

В края на година стигнал до Влашко и в Букурещ се записал в училището на братята Христидис от Стара Загора. Информирано и насърчено от Захари Княжевски (съученик на Раковски от Куручешме), бедното сливенско момче се отправило към Одеса, където в местния лицей имало стипендиантски програми за българчета. В Браила, където имало значителна сливенска колония, Добри попаднал в полезрението на Димитър Диамандиев. Той осигурил необходимите средства на младия Чинтулов, дал му препоръки и през 1841 г. бъдещият революционен поет бил изпратен да се усъвършенства в Одеса. Там бил взет под крилото на едрите бизнесмени и родолюбци Николай Тошков и Васил Априлов.

Когато през юли 1849 г. Добри Чинтулов завършил Херсонската семинария, първата му спирка на път към родния Сливен била в дома на Димитър Диамандиев. Семинаристът вече имал предложение да учителства в Свищов, но съдбата му била решена от други.

„Ето и друг млад наш съгражданин, който завърши сродно учение във високи учебни заведения и е най-подходен за сегашното образование на младежта ни. Той, отказвайки се от други по-големи облаги, посветява се в служба на родината, затова използувайте знанията и ревността му…“ – това заявил Иван Селимински на сбирка на богатите браилски българи. Той и Диамандиев настоявали Чинтулов да се завърне в родния си град и да стане учител там. Те му гарантирали учителско място плюс бонус от 2000 гроша, осигурен от тях в продължение на 10 години. Така през май 1850 г. Чинтулов бил назначен за учител и получил възможност да живее без финансови притеснения и да напише известните си бунтовни песни.

„Малък бях, но помня добре, че като притъмнееше и се затваряха маазите, дюгените, ханищата, водениците, долапите, къщята – вред, дето имаше живи словесни същества, в Сливен се повтаряха мощните звукове на „Къде си вярна ти любов народна”, или „Стани, стани, юнак Балкански”. Това беше приблизително в 1856-58, аз тогази бях малък , но помня добре, че Чинтуловите песни произвеждаха фурор между гражданите: това впрочем беше фъртуна, която на своите крила понесе всичко… а буйните характери почнаха да точат ножове си, да изтриват ръждясалите си пушки и чакмаклии пищови… ние бяхме деца, но и в нашите жили потече като силен поток патриотизма… Ний почнахме да се събираме в „Селището”… с възторг си припомням това блажено време, което няма да се върне за мене”, разказва след Освобождението М. П. Икономов, ученик на Чинтулов.

Авторът на „Стани, стани, юнак балкански” е един от най-загадъчните в историята на Българското възраждане, което е в пълен контраст с неговата популярност тогава, а и сега. Удивително е, че няма нито един оригинален препис на негово стихотворение до 1853 г. Няма и сигурни доказателства, че е участвал в ложите, събудени и учредени от Васил Левски – според някои сведения той станал активен член, според други през 1872 г. отказал да се присъедини към тях. Името му със сигурност е сред основателите на женското благотворително дружество „Майчина длъжност”. Независимо дали е членувал в тайна организация, факт е, че до Освобождението Чинтулов непрекъснато е бил подпомаган. А това едва ли е случайно.

Сливналията станал изключително популярен със стиховете си, които повдигат духа и формират българско самосъзнание. Популярността им граничи с тази на фолклорните песни, а най-големият комплимент за него е, че масово са били възприемани като народни.

След известно прекъсване, през 1861 г. Клуцхорската община го поканила отново да поеме училищата в Сливен. Няколко години преди това заради интригите на местните гръкомани Добри Чинтулов бил принуден да напусне родния си град и да учителства в Ямбол. За да се завърне, той поставил условието: „без да имат право настоятелите или други някой да се меси в управлението, освен когато учителят поиска тяхното съдействие“. Желанието му за абсолютна свобода в педагогическата работа стреснало общинарите, но те приели изискването. Чинтулов се върнал в Сливен, а негов гарант станал богатият търговец Русчо В. Миркович – брат на още една силна фигура от кръга на Раковски и Селимински.

Източник: lira.bg

Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!