Добри Войников е роден в Шумен – средищен център на българското възрожденско дело по онова време и родно място на друг наш драматург, политик, общественик и църковен деец, Васил Друмев.
Войников учи при такива светила като Сава Филаретов, Иван Богоров и Сава Доброплодни. Интересен факт е музикалното дарование, което наследил от своя баща поп Васил, който свирел на „чисто български инструмент“ булгарина.
С помощта на свой благодетел Добри Войников има възможност да учи в елитния Френски императорски лицей Бебек в Цариград. Завърнал се, той се главил като учител в Шуменското народно училище, организирал театрални представления с учениците си и основал първия у нас училищен оркестър, което му струвало скъпо – разгневените шуменски чорбаджии изгонили младия даскал с обвинението, че разхайтвал децата, вместо да ги обучава („цигулар къща не грани“). Младежът се установил в Браила като преподавател в тамошното школо.
Сформирайки театрална трупа тук, той изнесъл и първото си театрално представление на 26.І.1866 г. драмата „Стоян войвода“. Последвало представянето на неговата драма „Райна княгиня“ и поканата за гастрол в Букурещ. Успехът бил невероятен, присъствал лично румънският крал Карол І, който дари 250 леи. Малко по-късно била играна и драмата „Стоян войвода“ също пред букурещка публика. За пръв път в трупата на Добри Войников взели участие и жени актриси – Аника Хаджикостович, Екатерина Василева, Ал. Радионова, М. Попович и други. Като представял свои пиеси, въпреки че някои от тях са преводни или заимствани от чужди автори, Войников става и пръв български театрален режисьор. Той прекрасно е съзнавал огромна роля, която театърът е имал като дидактическо средство за въздействие върху националното самоосъзнаване и нравственото усъвършенстване, върху самочувствието и патриотизма у българския народ. За него:
„Няма съмнение, че позорището е едно от съсловията за развитие на един народ… когато един народ започне да присъства на народно свое позорище, дето той гледа живи действия от неговата славна прошлост, от неговите исторически подвиги и достойнства: дето той слуша на жив язик чувства и мисли от негови славни праотци… тогаз и забира той да се усеща нуждата за народното възрождение и да чувства необходимостите за народното развитие. „Но и че: „Театърът не е едно просто забавление и наслаждение на страстите, а едно общо училище, дето народът, под приятно забавление, може действително да намери душевна храна.“
В Браила Войников основава, издава и редактира в. „Дунавска зора“, където публикува стихове от Райко Жинзифов, Никола Козлев, сонети на Димитър Велексин, както и Ботевото стихотворение „Към брата си“ – 12.ІІ.1868 г. Там излизат и фейлетоните на драматурга.
Добри Войников е автор на драмите: „Райна княгиня“, „Покръщение на Преславский двор“, „Велислава, българска княгиня“, „Възцаряванието на Крума Страшний“, както и комедията – венец на творчеството му – „Криворазбраната цивилизация“.
По време на Руско-турската освободителна война от 1877 -1878 г. е бил включен в щаба на генерал Столетов, сетне е назначен за управител на сиропиталището в Лясковския манастир „Св. св. Петър и Павел“, където, заразил се от тиф, умира на 45 години. Гробът му е заличен. Не е могъл да бъде заличен обаче приносът на този голям българин в родната книжовност. Той ще остане, по думите на Чилингиров, „истинският и от никого не оспорван основател на българската драма“.
Константин ТАНКОВ
Източник: tretavazrast.com
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
Comments are closed.