Тома Димитров Трайков е роден през 1913г.
През 1931г. се присъединява към гр. София в БКП (Българската комунистическа партия). От 18-годишен организира протести за подобряване условията на труд на работниците в тютюневата фабрика, където е работил.
Впоследствие партията е преименувана на БРП (К).
През 1939г. става активен участник в антифашисткото движение в България, до деня на Тома Трайков взема дейно участие в Народоосвободителната въстаническа армия от март 1943 г.
Той има знакова роля в освобождението на България от нацистите през 1944 г.. През този период е служител на военната комисия на БРП (К) в ГЩ. на Народноосвободителната армия.
Бил е помощник на антифашистките командири Антон Югов, Емил Марков. През април 1943г. от фашисткия управляващ режим е осъден на 15 години в Софийския централен затвор като политическо заточение по делото на Емил Марков.
След това е преместен в Пазарджишкия затвор за смъртна присъда. 8 септември 1944г. благодарение на Съветската Червена армия е освободен.
След освобождаването си от затвора на 9 Септември 1944г. е назначен за контраразузнавач в Държавна Сигурност на България от министъра на МВР Антон Югов. През 1950 г. е партиен организатор на Министерството на каменната промишленост и началник на кадровия отдел.
През 1960 г. е назначен за генерален директор на Държавно индустриално предприятие „ЕЛХИМ“.
От 1953-1973 г. е член на ревизионната комисия към Сталинския и Ленинския окръжен комитет на БКП. От 1974-86 г. работи като началник на отдел кадри на окръжен комитет „Девети септември“.
Удостоен със званието Герой на социалистическият труд. Бил е един от почетните членове на „Булгартабак”. Той е един от създателите на Държавна Сигурност. Бил е пълномощен министър.
Тези хора не само защитаваха държавата, а те я създадоха.
Тома Димитров Трайков е роден на 15.08.1913г. и умира на 5.12.1991г.
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.