Николай Наплатанов e български инженер и професор. Ректор на ВМЕИ (София) и член-кореспондент на БАН.
Николай Делчев Наплатанов е роден на 25 април 1923 г. в известното с възрожденските си традиции село Мечка (сега Оборище), Панагюрско, той от малък става съпричастен към съдбите и надеждите на хората в този край. По време на Втората световна война като ученик в гимназията намира смелост да застане решително в редиците на борците от антихитлеристка коалиция.
През периода 1942-1944 г. е политически затворник, концлагерист и партизанин от отряд „Георги Бенковски“ и политкомисар на чета „Кръстьо Чолаков“ в Средногорието.
Преподавателската си дейност Проф. Николай Наплатанов започва през 1952 г. като асистент в Държавната политехника. От 1956 г. и до кончината си той свързва това свое призвание с Висшия машинно-електротехнически институт (ВМЕИ) – сега Технически университет, в София, където последователно е преподавател (от 1957 г.) по автоматично управление на електрозадвижванията и теория на автоматичното регулиране, доцент от 1961 г. по промишлена автоматика и професор от 1966 г. по теория на автоматичното управление.
През 1977 г. е избран за член-кореспондент на БАН. Той е основател и дългогодишен ръководител на катедра „Промишлена автоматика“, която над четири десетилетия под различни наименования играе ключова роля в изследователската дейност и подготовката на кадри по автоматика в нашата страна. В продължение на много години бе председател на Специализирания научен съвет по автоматика и кибернетика. Бил е ректор на ВМЕИ и член на Факултетния и Академичния съвет.
С името на Проф. Николай Наплатанов е свързано и успешното развитие на автоматиката и техническата кибернетика на БАН. От 1964 г. до 1978 г. е директор на Института по техническа кибернетика (ИТК) при БАН. В последните години от живота си той работи в Централната лаборатория по системи за управление (ЦЛСУ) при БАН. Има големи заслуги за развитието на редица нови направления в академията – бионика, техническа кибернетика, кибернетични аспекти на ергономията и т.н. Взел е активно участие в работата на много научни и експертни съвети към президиума на БАН, бил е главен редактор на списание „Автоматика и изчислителна техника“, отговорен редактор на поредиците „Известия на ИТК“ и „Основи на техническата кибернетика“, както и член на редколегията на списание „Техническа кибернетика“. Вземал е активно участие в работата на научни съвети на ВУЗ и ведомствени институти и организации.
Като председател на Българския национален съвет по автоматично управление (БНСАУ), председател на голям брой национални конференции и участник в множество международни научни форуми, той допринесе за утвърждаване на българската школа в областта на автоматичното и автоматизираното управление. Не може да не се отбележи и неговата активна дейност за популяризирането на постиженията на автоматиката и кибернетиката чрез различните курсове и лекции в цялата страна.
Проф. Николай Наплатанов остави над 150 научни труда и повече от 20 учебници и учебни пособия в областта на автоматиката, теория на управлението и техническата кибернетика. Поредицата „Основи на техническата кибернетика“, на която той бе вдъхновител и главен редактор, и досега се използва в учебния процес по теория на управлението.
Николай Наплатанов умира на 18 април 1993 г. в град София.
Със своя живот и дело той остави светла диря в развитието на автоматиката у нас. Неговият пример и научни идеи ще живеят в работата на многобройните му ученици, съратници и последователи.
Източник: duma.bg
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
 и член-кореспондент на БАН.){kind=link}