Евтим Евтимов е български поет. Автор на текстове на много български песни от поп музиката.
Евтим Михалушев Евтимов е роден на 28 октомври 1933 година в Петрич. През 1952 г. завършва Института за начални учители в родния си град. Работи като учител 10 години. През 1951 г. във вестник „Пиринско дело“ се отпечатва първото му стихотворение. От 1953 г. сътрудничи активно на периодичния печат.
Работи като програмен ръководител на радиото в Петрич през 1955 – 58 и 1960 – 62 г. Секретар е на градското читалище „Братя Миладинови“ от 1962 до 1965 г. След това е завеждащ отдел „Поезия“ и директор на издателство „Народна младеж“ (до 1984 г.). Едновременно с това до 1975 г. е заместник-главен редактор на списание „Пламък“. От 1984 до 1988 г. е главен редактор на вестник „Литературен фронт“. От 1989 до 1991 г. е главен редактор на списание „Родолюбие“.
Евтим Евтимов е сред популярните съвременни български поети, познат най-вече с любовната си лирика. Автор е на повече от 40 книги.
Много от стиховете му са използвани като текстове за песни, превърнали се в хитове в България. Сред тях са „Високо“ (ФСБ), „Ако ти си отидеш за миг“ („Импулс“), „Грешница на любовта“ (Лили Иванова), „Горчиво вино“ (Панайот Панайотов, Веселин Маринов) и „Обич за обич“ (Деян Неделчев, Георги Христов)
През 2010 година пише текста на песента „Нашата полиция“, изпълнена от Веселин Маринов и обявена неофициално за химн на Министерството на вътрешните работи. „Химнът“ и неговото сценично изпълнение предизвикват критики. Въпреки всичко поетът твърди, че се гордее с песента. В интервю от 2010 г. на въпроса дали съжалява, че е написал текста на песента, поетът заявява:
„ В живота си за нищо не съм съжалявал. Каквото съм направил – направил съм го. Като съм написал слабо стихотворение – скъсвам го и толкова. В случая обаче направихме с желание тази песен, никой не ни я е натрапвал.“
Евтим Евтимов умира на 8 юни 2016 година в София, в болница след тежко боледуване.
Поклон пред паметта му!
Източник: wikipedia.org
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
