Днес си спомняме за писателя Славчо Чернишев!

Славчо Чернишев (псевдоним на Радой Иванов Козаров) е български писател, роден на 3 юли 1924 г. в гр. Попово. Завършва гимназия в град Попово (1944). Следва славянска филология и философия в СУ “Климент Охридски” (1945-1951).

Публикува за пръв път стихове през 1941 г. в ученическото списание “Българска реч”. Сътрудничи на “Лост”, “Ведрина”, “Литературен фронт”, “Стожер”, сп. “Изкуство”, “Септември”, “Пламък”, в. “Народна култура”. Работи като коректор и технически уредник в издателство “Наркопиздат” (1945); уредник на сп. “Жената днес” и в. “Стожер” (1946); драматург на радиотеатъра при Радио София; член е на сценарната комисия и завеждащ редактор “Реклама и пропаганда” при Българска кинематография (1947-1950). Редактор във вестник “Литературен фронт” в периода 1952-1953 г.; завежда литературния отдел във вестник “Народна култура” (1953).

От 1954 г. живее в Созопол. Там е уредник в Градския Исторически музей (от 1962), председател на Градския съвет за изкуство и култура (1972-1976). Бил е председател на писателското дружество в Бургас.

Автор на книгите: “Земя и небе” (стихове, 1952), “Поема за летеца” (1954), “Зад синия далечен океан” (поема за деца и юноши, 1955), “Неспокойно сърце” (стихове, 1955), “Вятърната мелница” (роман за юноши, 1957, 1962), “Морето” (стихове, 1957), “Капитан Леванти” (повест, 1960), “Созополски разкази” (1963), “Стихове” (1965), “Ветрове, пясъци и звезди” (роман, 1966), “Стихотворения” (1966), “Отвъд хоризонта” (разкази, 1968), “По море” (пътепис, 1971), “Корабни дневници” (1972), “Одисей” (избрани стихове, 1974), “Морски разкази” (1975), “Човек зад борда” (разкази и новели, 1978), “Лунните острови” (роман, 1980), Избрани произведения в два тома (1984), “На път за нос Хорн” (стихове, 1989), “Хълмовете и залезът” (роман, 1996).

Член на СБП. Носител на литературна награда “Златен Пегас” за цялостно творчество (1996).

Умира на 30 юни 2000 г.

Поклон пред паметта му!

Източник: meridian27.com