Днес си спомняме за певеца Борис Христов!

Борис Христов е български певец (бас), работил през голяма част от живота си в Италия. Определян е като един от най-великите оперни изпълнители на XX век.

Борис Кирилов Христов е роден на 18 май 1914 г. в Пловдив, в семейството на Райна и Кирил Христови. По това време Кирил Христов е гимназиален учител за кратко в Пловдив. Баща му Кирил Христов Совичанов произхожда от будно българско семейство от Битоля, деец е на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и на Илинденската организация. Дядо му по бащина линия Христо Совичанин-Псалта участва в борбите за самостоятелна българска църква, а по-късно е и касиер на Битолския революционен окръг. Майката Райна е софиянка, дъщеря на Тодор Попиванов. Борис Христов има по-голям брат – Николай.

Още докато Борис Христов е дете, семейството му се премества в София, където живее в къща на улица „Цар Самуил“ №43, днес Музикален център „Борис Христов“. Още от дете Христов демонстрира много добри гласови възможности в хора на катедралата „Св. Александър Невски“. От 1930 година пее в Хор „Гусла“, на който след 1940 година е солист. През 1934 година присъства на изпълнение на Фьодор Шаляпин на ролята на Годунов в Софийската опера, което изиграва важна роля за засилване на интереса му към операта. През това време бъдещият маестро завършва гимназия, а през 1942 г. – и Юридическия факултет на Софийския университет.

Певческите умения и качества на Христов като солист на Хор „Гусла“ впечатляват мнозина и това става причина през май 1942 година той да получи стипендия от правителството (с личното участие и подкрепа от страна на цар Борис III) за обучение и специализация в Милано при известния баритон Рикардо Страчари (1875 – 1955).

Борис Христов започва да участва в концерти, съвместно с оркестъра на Академия „Санта Чечилия“. След няколко гостувания и рецитала в Австрия през 1944 и 1945 година, през декември той се връща в Италия. Оперния си дебют прави в малката роля на Колин от операта „Бохеми“ на Джакомо Пучини в Реджо ди Калабрия на 12 май 1946 г. След още няколко малки роли, Христов за пръв път привлича вниманието на критиката с ролята на Пимен в „Борис Годунов“ на Мусоргски през февруари 1947 година в Рим, а през 1948 година за пръв път изпълнява коронната си роля на Годунов в Каляри. През 1946 г. се запознава с бъдещата си съпруга Франка де Рензис (1915 – 2010), с която сключват брак през 1949 г.

През следващите няколко години Христов продължава с изявите си в различни италиански театри, в началото на 1949 година гастролира в лондонския „Ковънт Гардън“, на 15 февруари за пръв път пее в миланската „Ла Скала“, а на 9 август – в „Арена ди Верона“.

Международният успех на Борис Христов идва през 1950 година. На 12 февруари той за пръв път пее във венецианския театър „Ла Фениче“, а няколко дни по-късно изпълнява една от най-значимите си роли – на Мефистофел във „Фауст“ на Шарл Гуно, която получава широк отзвук в европейския печат. През май за пръв път пее крал Филип в „Дон Карлос“ на Джузепе Верди, друга от най-популярните му роли.

През 1950 година получава покана да пее в нюйоркската „Метрополитън Опера“, но не е допуснат на територията на Съединените щати поради имигрантския закон на Маккарън, забраняващ издаването на входни визи на жители на държавите от Съветския блок, въпреки че не живее в България от десетилетие и фактически има разрешение за постоянно пребиваване в Италия. След отпадането на това ограничение Христов прави дебюта си в Съединените щати в операта на Сан Франциско. След това, въпреки многото покани от „Метрополитън Опера“, той така и не гостува там.

През 1951 година в „Сицилианска вечерня“ на Верди Борис Христов за пръв път пее с Мария Калас, с която често си партнират през следващото десетилетие. В края на 1953 година участва в получили широка известност записи на „Борис Годунов“, в които изпълнява и трите басови партии – на Борис Годунов, Варлаам и Пимен.

През 1959 година Борис Христов записва четири грамофонни плочи с пълния цикъл от песни на Мусоргски, авторът на „Борис Годунов“. По собствените му думи: „Безпределната ми любов към гения на Модест Мусоргски ме накара да прегърна певческото изкуство.“

Борис Христов умира в Рим на 28 юни 1993 г., но тялото му е пренесено за поклонение в софийската катедрала „Свети Александър Невски“ и е погребано в София.

Поклон!