Иван Венедиков е виден български археолог, историк, траколог и филолог.
Занимава се с тракийска и средновековна история, археология, изкуство и култура; българско културно и историческо наследство.
Иван Йорданов Венедиков е роден в София на 10 януари 1916 година във видния български род Венедикови. Завършва „Класическа филология“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (1934 – 1939).
Негови професори са Александър Балабанов, Димитър Дечев, Гаврил Кацаров, Веселин Бешевлиев, Богдан Филов, Петър Мутафчиев.
Над половинвековната му научна кариера започва с „Фонетика на латинските надписи от българските земи“, издадена през 1942 г.
От 1941 до 1944 г. като уредник в Античния отдел в музея в Скопие прави първите си разкопки и открива големия античен и средновековен град Баргала (Брегалница) и средновековния (от IX-Х век) Козяк.
От 1945 до 1973 г. е уредник в античния отдел на Археологическия музей в София. През 1957 г. е избран за младши научен сътрудник, а през 1962 г. – за старши научен сътрудник в Археологическия институт с музей при БАН.
От 1973 до 1978 г. работи в новосъздадения Институт по тракология при БАН, а от 1978 до 1986 г. завежда отдел „Антична археология“ при Националния исторически музей в София и е сред неговите създатели. Професор е от 1981 г. Дълги години чете лекции по история на Тракия в Софийския университет.
В повече от 150 изследвания върху тракийската история, култура, изкуство и език въз основа на по-големия брой проучени паметници в сравнение с предшествениците си, Иван Венедиков показва мястото на траките в развитието на културата на Югоизточна Европа. Той установява, че и фригите и траките са се развивали под въздействието на по-старите източни култури. Прави периодизация на тракийското изкуство.
Занимава се с паметници и извори, характерни за конните народи в Тракия, като възстановява външния изглед на тракийската колесница и написва единствената монография по тази тема („Тракийската колесница“) през 1960 г.
Съставя изложба, посветена на тракийското изкуство, включваща най-хубавите паметници от цяла България (1972). Тя обикаля световните столици и увеличава престижа на България в чужбина и днес.
Изследването на прабългарски надписи и извори за прабългарите водят Венедиков до заключения, нови за времето си – че прабългарският език все още се е говорел в първата половина на IX век и че дори са правени опити да пишат на него. Установява и че Преслав е съществувал като голяма българска база още през първата половина на IX век. Установява и значението, изпълвайки с конкретно историческо съдържание, на много титли и длъжности на българските владетели и боляри. Посвещава монография на военното и административно устройство на българската държава (1979).
Венедиков е автор на около 250 научни труда, около 20 от тях монографични. Разделени са в областите: тракология (151), археология (43), прабългаристика (28), епиграфика (11), фолклор (10), праистория и ранножелязна епоха (9), езикознание (8), нумизматика и сфрагистика (6), етнография (3).
Отделни публикации са свързани по-тясно със скитите, с Древна Персия, с античната география, тракийската топонимия, развитието на земеделието по нашите земи, проблемите на Възраждането и съвременността. Създател е и сценарист на телевизионни и документални филми и радиопредавания върху българската древност и средновековие.
Повече от 30 от научните му трудове са издадени в чужбина: Русия, Франция, Турция, Унгария, Англия, САЩ, Германия, Австрия, Канада, Индия, Чехословакия, Полша, Италия, Испания, Япония. Трудовете му са превеждани на руски, френски, турски, немски, английски, испански, чешки, полски, италиански и японски. Книгата „Тракийското изкуство“, написана от Иван Венедиков и Тодор Герасимов е преведена на 8 езика.
Иван Венедиков умира на 19 август 1997 г. в град София.
Поклон пред паметта му!
Източник: bg.wikipedia.org
Вижте повече на Patrioti Net
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
