Днес си спомняме за българския революционер Тане Николов!

Атанас Жеков, известен повече с името Таню (Тане) Николов, е един от най-бележитите дейци на българското националноосвободително движение в Тракия и Македония . Той е роден в Хасково на 9 март 1873 г. Като войник служи в 10-и пехотен Родопски полк. Заради отличната си воинска служба му е предложено от командването да остане на свръхсрочна служба като унтерофицер.

В един момент решава обаче да се посвети на революционното дело. Затова напуска добре платената военна служба, става член на ВМОРО и воюва повече от двадесет години за освобождение на поробените българи в Одринска и Беломорска Тракия и Македония.

През периода 1902-1903 г. се включва като четник в обединената чета на двамата войводи Константин (Вълчо) Антонов-Сеченката и Марин Чолаков, която действа в Гюмюрджинско и Дедеагачко. Дружината изгражда по селата в тези региони десетки комитетски структури на ВМОРО.

В навечерието на Илинденско-Преображенското въстание през 1903 г. Таню Николов е подвойвода в четата на Костадин Нунков, на която по-късно става войвода. Той предвожда четниците по време на въстанието и след разгрома му, като води десетки боеве с турските потери.
През 1904 г. е утвърден за войвода на регионална чета в Дедеагачко и въпреки многобройните опити на турската власт да я разгроми, тя се измъква на няколко пъти от засадите и продължава да напада башибозука и аскера.

На 26 декември предател от дружината, подкупен от турската власт, решава да избие четниците, като хвърля в огъня, около който са насядали, динамитна бомба, но тя ранява само войводата Таню Николов в ръката.

На 6 януари четата става жертва на предателство и е принудена да води бой с аскера на Сали ефенди в местността Крушата до село Манастир, но успява да се измъкне от турския обръч.

През 1907 г. Тане Николов е изпратен от ЦК на ВМОРО с чета от 48 души да преследва сръбски военизирани шайки във Велешко и Прилепско. Заедно с още 6 чети на ВМОРО той участва в епичния бой с аскера на 1 юли 1907 г. в местността Ножот. След конгреса на ВМОРО с.г. става войвода на Битолската окръжна чета, която действа до края на 1907 .

През 1910 г. Тане Николов, Георги Занков, Христо Чернопеев и Михаил Чанков създават Българската народна македоно-одринска революционна организация, чиято цел е възстановяването на четническото движение в Македония и Тракия. Таню Николов е войвода на първа чета, която се насочва към Ениджевардарско, където води няколко боя с турските потери.

През 1911 г. той застава начело на чета от 80 души , която действа в Петричко и Горноджумайско. През 1912 г. с дружина от 200 души води непрекъснати боеве с аскера и сръбски чети във Вардарска Македония.
Таню войвода взема най-дейно участие в избухналата Балканска война (1912-1913 г.). Неговите четници прекъсват телефонни и телеграфни линии в Горноджумайско и се сражават при Крупник, Кресна, Мичкюл и Сърбиново. Явяването им в тила на турските войски в Рупелското дефиле и пленяването на башибозушкия отряд на Абдула чауш са едни от най-големите успехи на четата.

След разбиването на вражеските части в Македония Тане Николов се прехвърля с четниците си в Беломорието. Тук, на гара Гюмюрджина, се среща с цар Фердинанд, който го поздравява и лично го изпраща с цялата му дружина на фронтовата линия. През пролетта на 1913 г. със своите другари той взема участие в покръстването на помаците в Гюмюджински окръг. През Междусъюзническата война от 1913 г. заедно с отряда на полковник Данаилов се сражава с гръцки войски и андартски чети при гара Бук, като се явява във фланг и тил на противника и го обръща в бягство. След това четата му със Скеченския войскови отряд заема позиция на височините на Чангър дере и село Елдже и води тежък бой с гърците.

През Първата световна война (1915-1918 г.) Таню Николов командва българските партизански формирования в Поморавието, с които преследва и разгромява сръбски паравоенни части.

Когато в края на 1920 г. става известно, че Западна Тракия ще бъде окупирана от гръцки войски, в Мастанли (дн. Момчилград) се провежда съвещание на изявени български войводи и представители на турската общност за координиране на въоръжената борба на българи и турци срещу гръцката инвазия.

Таню Николов се заема с организирането и ръководството на българо-турските въоръжени чети. Създава се Българо-турска ВТРО, чиято главна цел е защитата на местното население от издевателствата на гръцката власт.

На 25 октомври 1922 г. българските войводи на общ войводски съвет възлагат върховното ръководство на революционните сили в Западна Тракия именно на Тане Николов. Главният войвода лично участва в жестоки и кръвопролитни боеве на българо-турските чети с части на гръцката окупационна войска.

Той осигурява въоръжението, продоволствието и координацията на четническото движение, осъществява контакти с българските военни и административни власти и с ВМОРО. Но въпреки дадените свидни жертви и усилия, това не успява да попречи на гръцките власти да обезбългарят Западна Тракия.
На 2 март 1924 г. войводата свиква конгрес на тракийската организация, на който запознава делегатите с военнополитическата обстановка в Беломорието и прави отчет за изразходваните средства. В края на своето изложение моли да бъде освободен от длъжността главен войвода на организацията поради напредналата си възраст и влошеното си здравословно състояние.

След конгреса се прибира в Станимака (дн. Асеновград), където се отдава на мелничарския занаят. Завещава имуществото си на стойност 1 милион лева, в което влизат мелница, овощна градина и нива, за нуждите на детското сиропиталище в града.

След идването на ОФ на власт той е поставен под наблюдение и следен от МВР. През януари 1947 г., след конфликт с наемателите на мелницата му, нахълтва в нея въоръжен, за да урежда сметки. В разразилите се пререкания убива единия от наемателите и още четирима работници с огнестрелно оръжие, след което се предава на милицията.

В килията си Тане Николов е убит на 19 януари чрез удушаване, след което е инсценирано самоубийство.

Поклон!

Източник: desant.net