Никола Фурнаджиев е български поет. Представител е на т.нар. Септемврийска поезия.
Никола Йорданов Фурнаджиев е роден на 27 май 1903 година в Пазарджик. Професията на баща му налага честа промяна на местоживеенето на семейството.
За първи път Фурнаджиев публикува свои стихотворения в сатиричния вестник „К’во да е“. От 1918 г. редовно пише на страниците на вестника под псевдонимите Веселяк и Дядо Лука. Година по-късно сътрудничи и на сп. „Ученическа мисъл“. Завършва гимназия през 1922 г. в Чирпан. Същата година става студент в Медицинския факултет на Софийския университет. Скоро сменя специалността си и се записва да учи естествени науки. Отново променя интересите си и избира философията. Завършва през 1930 г. педагогика и философия. По време на студентството си организира стачка. След нея за кратко се укрива.
В списанието на Георги Бакалов „Нов път“ Фурнаджиев заедно с Ангел Каралийчев и Асен Разцветников създава най-добрите творби на септемврийската литература. Стиховете, публикувани в „Нов път“, той издава в първата си стихосбирка – „Пролетен вятър“ (1925). Тогава написва и прочутата си поема „Сватба“. Същата година прекратява сътрудничеството си в „Нов път“ и започва да публикува в сп. „Златорог“. През 1928 г. отпечатва втората си стихосбирка – „Дъга“.
След дипломирането си в университета Фурнаджиев е учител в Трета мъжка гимназия в София, а след това работи в Министерството на народната просвета. През 1933 г. заминава за Цариград, където преподава в българското училище. Тогава излиза сборникът му с детски приказки „Златни клонки“. Остава в града до 1938 г. Връща се в България и става учител в Пазарджик. През 1944 г. преподава във Втора девическа гимназия в София.
Промените, настъпили в България след 9 септември 1944 г., за Фурнаджиев са сбъдната мечта. Започва работа в Министерството на пропагандата. От 1945 до 1949 г. е главен редактор на в. „Литературен фронт“, после главен редактор и завеждащ отдел „Поезия“ в реномираното издателство „Български писател“. В началото на 1960-те години е редактор на сп. „Септември“. На тази длъжност се пенсионира през 1963 г.
През 1950-те и 1960-те години Фурнаджиев отпечатва 5 стихосбирки – „Велики дни“, „По пътищата ти вървях“, „Избрани стихотворения“, „Слънце над планините“ и „Най-трудното“. Освен тях публикува и 3 детски стихосбирки – „Свободна родина“, „Смели пионери“ и „Лагерна вечер“. Прави опити и с друг жанр – пътеписа. През 1952 г. излиза първата му пътеписна творба „Между приятели“, а 3 години по-късно и втората – „Пътуване до Чили“.
Той е сред най-добрите преводачи на поезия от руски език. Стихотворенията на Фурнаджиев са преведени на основните европейски езици.
Поетът умира в София на 26 януари 1968 г.
Поклон пред паметта му!
Източник: wikipedia.org
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
