Гюрга Пинджурова е българска оперна и народна певица.
Гюрга Гюрова Пинджурова е родена на 18 април 1895 г. в град Трън. Тя е била шестото дете на Гюро Майстора, известен тогава трънски дюлгерин. Като всяка надарена певица, Гюрга започва да пее още от дете песните на своята майка.
„След смъртта на баща ми — разказва тя — майка ни тръгна на работа по чужди къщи и ниви. Лятно време винаги ме водеше на жътва. Оттогава помня жътварските песни и най-вече хубавата песен „Бае, пладне дойде“.
В прогимназиалните класове учителите обръщат внимание на малката народна певица. Така Гюрга Пинджурова стига до Държавното музикално училище в София през 1917 г. Там тя учи при голямата наша певица Христина Морфова. По-късно, като държавна стипендиантка, Пинджурова завършва оперно пеене в Пражката консерватория.
Завърнала се в България, Гюрга Пинджурова започва усилена концертна дейност. Учителства няколко години в своя роден край и от 1934 г. става редовна сътрудничка на Радио „София“.
През януари 1921 г. изнася първия си концерт в България, като изпълнява арии из опери и разработки на народни песни. Учителка е по пеене с известни прекъсвания през периода 1923-1938 г. в София, Трън и някои трънски села.
Сътрудничи на детския отдел на Радио София. Прави първите си грамофонни записи на арии, художествени и народни песни. През 1936 г. за кратко е хористка в хора на Софийската народна опера. От 1938 г. пее на живо народни песни по Радио София. През 1939 г. се появяват първите ѝ плочи с народни песни. Развива богата концертна дейност и става една от най-популярните изпълнителки на народни песни в България.
Със своя дълбок и емоционален глас, с вярното чувство към народната песен, с умението да внася нещо свое, Гюрга Пинджурова се утвърждава като една от най-добрите изпълнителки на народни песни. На нея дължим всенародната известност на партизанската песен „Хей, поле широко“.
Умира на 10 ноември 1971 г. в София.
Поклон пред паметта и!
Източник: wikipedia.org
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
