Честит рожден ден на българския писател Найден Вълчев!
Найден Вълчев е роден на 30 август 1927 г. в Малка Брестеница, Тетевенска област на някогашната Плевенска област. Завършва гимназия в Плевен и Юридическия факултет на Софийския държавен университет.
През 1954-1955 г. е редактор в сп. „Български воин“ и в. „Народна армия“, 1956-1983 г. — в сп. „Септември“, 1983-1988 г. — в сп. „Съвременник“; главен редактор 1988-1989 г. на сп. „Дарители“. През 1996-1997 г. се отдава на дипломацията. Председател е на Съюза на преводачите в България в периода 1989-1991 г.
Първото публикувано произведение на Найден Вълчев се появява, когато е в последния клас на Плевенската мъжка гимназия. Първата му стихосбирка „На южната граница“ (1953 г.) е само с войнишки стихотворения от тригодишната му служба като редник в далечен малък гарнизон.
През следващите десетилетия стихосбирките стават двадесетина: „Малка повест“ (1954), „Пъстра палитра“ (1960), „Северна светлина“ (1965), „Лунапарк“ (1970), „Синьо цвете, влак, жена“ (1975), „Златен август“ (1977), „Написано на кленов лист“ (1984), „Гигантски слалом“ (1986), „Младата луна и старата луна“ (2001), „Рай за грешни“ (2003) и др.
Пише и за деца под псевдоним Чик Чирик: „Българска земя“ (1963), „Звъни, звънче“ (1968), „Фото Есперанто“ (1983), „Жълъдче със шапка“ (2004).
В пет книги „Попътни срещи“, издадени между 2007 и 2016 г, Найден Вълчев разказва в есеистично-биографични четива за Елисавета Багряна, Никола Фурнаджиев, Панчо Владигеров, Ангел Каралийчев, Христо Радевски, Димитър Димов, Димитър Талев, Димчо Дебелянов, Николай Лилиев, Георги Райчев, Елиас Канети, Григорий Цамблак, Орлин Василев, Ламар, Александър Пушкин, Адам Мицкевич, Михаил Юриевич Лермонтов, Константин Симонов, Александър Твардовски, Марк Шагал, Низами, Васил Биков, Сергей Есенин, Михаил Светлов, за батковците Валери Петров, Леда Милева, Веселин Ханчев, за връстниците Иван Радоев, Станка Пенчева, Ивайло Петров, Вили Цанков, Лиана Даскалова, Андрей Германов, Първан Стефанов, Димитър Вълчев, Петър Караангов…
Превел е много стихове на руски и съветски поети като Пушкин, Лермонтов, Есенин, Александър Твардовски („Василий Тьоркин”), Константин Симонов, Сергей Орлов, Владимир Соколов, Евгений Евтушенко, Йосиф Бродски, Юлия Друнина, Роберт Рождественски, Борис Слуцки, Бела Ахмадулина.
Превеждал е също поляка Адам Мицкевич, поети от Прибалтика и Прикавказието, както и няколко от повестите на Васил Биков.
По негови строфи звучат популярни песни като „Борба за мир“, „Голяма песен“, „Младежки марш“,„Тиха вечер“, „Аз те чаках“, „Ние сме на всеки километър“, „Кажи коя е тъмната жена“, „Синя вечер“, „Някога, но не сега“, създадени от композиторите Светослав Обретенов, Любомир Пипков, Филип Кутев, Константин Илиев, Тодор Попов, Йосиф Цанков, Петър Ступел, Атанас Бояджиев, Емил Георгиев, Тончо Русев, Митко Щерев.
Автор е на текста на „Една българска роза“ в изпълнение на Паша Христова, по музика на Димитър Вълчев. Тази вълнуваща всяко българско сърце творба, получила през 1970 г. голямата награда на фестивала „Златният Орфей”, през 2000 г. е избрана от слушателите на БНР за „песен на ХХ вес”.
Източник: bg.wikipedia.org
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
