Анастас Иширков е български учен, географ и етнограф, университетски преподавател, общественик и дарител, професор в Софийския университет и академик в Българска академия на науките. Основоположник на географската наука в България. 17-и ректор на Софийския университет (1915 – 1916) и три пъти декан на Историко-филологическия факултет на Софийския университет. Основател и председател на Българското географско дружество
Бъдещият учен Анастас Тодоров Иширков е роден на 5 април 1868 г. в Ловеч, като първоначално учи в Главното четирикласно училище в родния си град, а след това продължава образованието си в Габровското класно училище.
Заради участие в ученическа стачка е принуден да се премести в Търновската мъжка гимназия, като завършва през 1888 г. Наскоро след това получава стипендия от просветното министерство и се записва да следва история във Висшето училище в София. През 1891 г. се дипломира и е назначен за учител по история във Врачанската гимназия.
През 1892 г. Анастас Иширков специализира в областта на славянската филология при известния славист Август Лескин в Лайпцигския университет. Междувременно усъвършенства знанията си по френски език в Нанси, Франция. А през 1895 г. защитава дисертация при проф. Ратцел на тема „Южна България“.
След като се завръща в родината си, младият учен е назначен за учител по география в Първа мъжка гимназия в столицата. През 1896 г. е изпратен от Министерството на народното просвещение на специализация по география в Берлинския университет при известния географ проф. Фердинанд фон Ритхафен.
На 1 февруари 1898 г. Иширков спечелва конкурс и е назначен за редовен доцент по география и обща етнография в Софийския университет. От 1903 г. е извънреден професор в столичната Алма матер, а от 1909 г. – редовен професор в Катедрата по „Обща културно-политическа география“ при Историко-филологическия факултет на вуза. През 1898 г. създава и оглавява Географския институт във Висшето училище.
Проф. Анастас Иширков на три пъти е избиран за декан на Историко-филологическия факултет (1910-1911, 1918-1919, 1920-1921 г.), а в периода 1915-1916 г. е ректор на Софийския университет.
От 1920 г. видният български учен е преподавател по география в Свободния университет, дн. УНСС. През 1904 г. става член на БАН. Член е на редица научни институти в Германия, Полша, Унгария и Чехословакия.
През 1918 г. проф. Иширков създава Българското географско дружество и е избран за пръв негов председател. А през 1920 г. става член-основател и на Българския археологически институт.
Член е на редколегиите на списанията „Български преглед“, „Българска библиотека“ и „Географска библиотека“. Редактор е на сборника „Ловеч и Ловчанско“.
Като изявен български учен Анастас Иширков е включен в състава на нашата делегация при подписването на Букурещкия мирен договор, след поражението на страната ни в Междусъюзническата война през лятото на 1913 г. След това в периода 1917-1918 г. участва в преговорите за сключването на Брест-Литовския мирен договор между Съветска Русия и страните от Централните сили.
През 1919 г. пише няколко Меморандума в защита на България до Антантата на Парижката мирна конференция.
Приживе проф. Иширков завещава на Софийския университет сумата от 900 хиляди лева. Близо 50 хиляди лева пък дава за строителство на читалището в родния му Ловеч, за прокарване на жп линията Левски – Ловеч, за обзавеждане на старопиталище към женското благотворително дружество в града, за камбанарията на ловешката църква „Св. Богородица“ и пр.
Анастас Иширков полага основите на всички дисциплини и направления на географската наука в България. Интересите му са в областта на антропогеографията и на политическата география.
По-важни негови географски трудове са: „Принос към географията на Княжество България“ (1907 г.), „Орография и хидрография на България“ (1913 г.), „Чалъкавишкия проход в Стара планина“ (1913 г.), „България и Бяло море. Политико-географски чъртици“ (1914 г.), „Западните краища на българската земя. Бележки и материали.“ (1915 г.), „Охридското езеро и град Охрид“ (1915 г.), „Брой на българите“ (1916 г.), „Град Враня и Вранско“ (1918 г.), „България. Географски бележки.“ (1919 г.) и др.
Той се занимава и с активна изследователска дейност по българска история, като по-важни негови съчинения в тази насока са: „Принос към етнографията на македонските славяни“ (1907), „Град София през XVII век“ (1912 г.), „Скопската област, останала българска и под духовното владичество на Сръбската и Ипекската патриаршия (1557-1766 г.)“ (1915 г.), „Добруджа – география, история и етнография“ (1918 г.), в съавторство, „Западна Тракия и договорът за мир в Ньой“ (1920 г.), „Походът на Владислав Варненчик в България-1443-1444 г.“ (1923 г.) и др.
За големите му заслуги в областта на историята и географията, както и за изследванията му за Ловеч неговите съграждани го правят преживе – на 14 януари 1934 г., почетен гражданин.
През 1933 г. поради заболяване прекратява преподавателската си дейност. Умира на 6 април 1937 г. в София, оставяйки ни богато научно наследство.
Днес неговото име носят село Професор Иширково в Силистренска област, три улици в София и една в Ловеч, а в Софийския университет функционира кръстена на него аудитория.
Поклон пред паметта му!
Източник: desant.net
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
