Партений Павлович е сред значимите български книжовници, предшественици на Паисий Хилендарски.
Той е също църковен и политически деец, радетел за южнославянското възраждане. Въвежда автобиографичния жанр в българската литература.
Роден е през 1700 г. в Силистра, където получава добро образование на гръцки и славянски. До 1715 година учи в Букурещ, след това обикаля Венеция, Болоня, Флоренция, Падуа, Рим, Неапол, Корфу и Янина. В Костур слуша лекции по логика и математика при философа йеромонах Методий Антракитис. В продължение на една година е учител в град Рисан, след което става дякон под името Партений в сръбския манастир „Свети Сава“, протосингел на сръбския патриарх Арсений IV. Работи в Сремски Карловци, Белград, Печ и Виена, посещава Силистра, Пловдив, София, Бачковския и Рилския манастир до 1735 година.
През 1750 година Партений Павлович става епископ. Пише писма до руската императрица Елисавета Петровна, превежда църковни книги и пише бележки към тях, автор е на няколко автобиографични труда и пише две стихотворения – „Песен за Русия“ и „Похвала на сръбските крале“ (24. май 1733 г., ръкопис № 267 на Софийската народна библиотека).. Превежда от гръцки на черковнославянски „Ода за второто Христово пришествие“, написана от гръцкия император Лъв Премъдри.
Партений Павлович умира на 29 април 1760 г. в Карловиц.
Поклон пред паметта му!
Източник: wikipedia.org
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
