Генадий Велешки и Дебърски е висш български духовник, дебърски и велешки митрополит, борец за самостоятелна българска църква.
Роден е със светското име Георги Димитров в село Подкожани, разположено в планината Мокра, недалеко от Поградец, тогава в Османската империя, днес в Албания, и вероятно е от албански произход. Татко му Димитър Мокрянин става учител в охридското училище, а Генадий става свещеник. След като жена му почива, се замонашва и постъпва в един гръцки манастир в Метеора, Тесалия, където пребивава няколко години. Като свещеник е познат под името поп Георги Арнаутинот. Заема длъжността игумен на Калищкия манастир. Постепенно се издига в църковната йерархия и става архимандрит, протосингел на битолския владика.
Става протосингел на Дебърската епархия, а по-късно на Деркоската. В 1857 година е ръкоположен за титулярен мирски епископ (Μυραίων, Μυρέων) при Деркоската митрополия.
На 6 ноември 1858 година е избран за митрополит на Драчката епархия. Без обаче да замине за Драч, след смъртта на митрополит Неофит Мъгленски, на 10 ноември 1858 година е избран за митрополит на Дебърска епархия, където замества станалия мъгленски митрополит Мелетий. На 7 март 1859 година тръгва за епархията си. Споменат е в едно послание до него от патриарх Йоаким II Константинополски от 20 ноември 1860 година, по повод негово пътуване в чужди епархии, например в Пелагонийската, без за това да иска позволение от тамошните архиереи. На Генадий е наредено да престане с тези отсъствия, да изгради в своята епархия представителен владишки двор и да се грижи за своето паство.
В 1864 година е избран за член на Светия синод и на 31 май пристига в столицата.
Епископ Генадий се включва активно в борбата за самостоятелна българска църква. В 1860 година той се присъединява към българските владици, които на великденската служба отхвърлят името на гръцкия патриарх. В Дебър развива активна дейност за въвеждане на българския език в храмовете. Подава оставка на 9 май 1867 година.
През юли 1869 година, като македонски българин, Патриаршията го изпраща във Велес да поеме митрополитската катедра. Първоначално велешани отказват да го признаят за свой архипастир, понеже е „назначен от гръцкия патриарх, на чиято църковна власт те отпреди няколко месеца бяха престанали да се подчиняват“. Генадий се отказва от Патриаршията и се присъединява към независимата българска църковна йерархия, която скоро трябвало да се узакони. След обнародването на фермана за създаването на Българската екзархия от 1870 година по препоръка на временното екзархийско ръководство, Генадий е избран за временен духовен глава на Велешка епархия. Липсват му обаче достатъчно енергия и авторитет пред гражданските власти, а със сребролюбието си дразни населението. Конфликтите между него и общината зачестяват и той е принуден да подаде оставка в средата на 1872 година. Оттегля се в Битоля, където остава до края на живота си, изпълнявайки различни църковни треби и служейки в различни храмове. Изпада в материално затруднение, но за заслугите си е подпомаган финансово от екзархийската каса.
Умира на 12 май 1876 година, потресен от вестта за жестокото потушаване на Априлското въстание. На погребението му се стичат много българи от града и съседните села. Погребан е до олтара на черквата „Света Богородица“ в Битоля.
Едни от наследниците му носят фамилното име Генадиеви, а други – Попгеоргиеви. Синът на Генадий Велешки Иван Генадиев (Хармосин) също участва активно в българската църковна и просветна борба през Възраждането. Внуци на митрополит Генадий са известният български политик Никола Генадиев, просветният и революционен деец Павел Генадиев и журналистът и преводач Харитон Генадиев.
Митрополит Генадий оставя речи, написани с гръцки букви на български език.
Поклон пред паметта му!
Източник: wikipedia.org
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
